Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
— Не мислиш ли, че може да говори против нас?
Никога няма да спомена въпроса за брака ни. Той може да мисли и сега, че му вярвам изцяло, както беше преди. Сега не мога да се заставя да се безпокоя за това.
Той свива рамене.
— Ние сме крал и кралица на Англия. Съществуват закони против говоренето срещу нас. Тя знае това.
— И не се опасяваш, че ще се опита да си вземе обратно земите?
Той се разсмива.
— Аз съм крал на Англия, надали би спечелила дело срещу мен. А ако си върне владението над някои имоти, мога да си позволя да ги загубя. Ще си ги получиш обратно, когато тя умре.
Кимвам. Така или иначе, вече няма никой, който да наследи състоянието ми на свой ред.
— Просто исках да се уверя, че не възразяваш срещу освобождаването й. И дали имаш предпочитания къде да живее?
Свивам рамене. Тази зима в Мидълхам имаше четирима души. Маргарет и брат й Теди, синът ми Едуард и тя, майка ми, тяхната баба. Как е възможно смъртта да отнесе внука й, а да не вземе нея?
— Изгубих син — казвам. — Как мога да скърбя за майка?
Той извръща глава, за да не мога да видя болезнената му гримаса.
— Знам — казва той. — Пътищата Божии са неведоми за нас.
После се изправя на крака и протяга ръка към мен. Изправям се и заставам до него, приглаждайки изящната коприна на роклята си.
— Този цвят е хубав — казва той, забелязвайки го за първи път. — Имаш ли още от тази коприна?
— Мисля, че да — казвам, изненадана. — Мисля, че донесоха един топ от нея от Франция. Искаш ли да ти ушият жакет от нея?
— Ще отива на нашата племенница Елизабет — казва той небрежно.
— Какво?
Той се усмихва на потресеното ми изражение.
— Ще отива на кожата и косата на Елизабет, не мислиш ли?
— Искаш тя да носи същата рокля като моята?
— От време на време — ако си съгласна, че този цвят стои добре и на нея.
Нелепата представа ме събужда от летаргията ми.
— Какво си въобразяваш? Целият двор ще си помисли, че тя е твоя любовница, ако я облечеш в коприна, фина като тази, която нося аз. Ще кажат и по-лоши неща. Ще я нарекат твоя блудница. А теб ще нарекат развратник.
Той кимва. Суровите ми думи явно не са го смутили.
— Точно така.
— Искаш това? Искаш да изложиш нея, да посрамиш себе си и да опозориш мен?
Той взема ръката ми.
— Ан, най-скъпа моя Ан. Сега сме крал и кралица, трябва да оставим настрана личните предпочитания. Трябва да помним, че сме постоянно наблюдавани, нашите постъпки имат значения, които хората се опитват да разтълкуват. Трябва да играем роли.
— Не разбирам — казвам равно. — Какво показваме?
— Не се ли предполага, че това момиче е сгодено?
— Да, за Хенри Тюдор, знаеш така добре, както и аз, че той публично се обяви за неин годеник миналата Коледа.
— И следователно кой е глупакът, ако тя е известна на всички като моя любовница?
Бавно проумявам.
— Разбира се, той.
— Следователно всички хора, които биха подкрепили този неизвестен уелсец, роденото в Уелс момче на Маргарет Боуфорт, защото той е сгоден за принцеса Елизабет — любимата дъщеря на най-великия крал на Англия — помисли си отново, всички те си казват: «но ако подкрепим Тюдор, няма да поставим на престола принцесата на Йорк. Защото принцесата на Йорк е в двора на чичо си, възхищава му се, подкрепя го, тя краси царуването му, както красеше царуването на баща си».
— Но някои хора ще кажат, че тя не е много повече от блудница. Ще бъде опозорена.
Той свива рамене.
— Казваха същото за майка й. Прокарахме закон, който твърдеше точно това за майка й. А и не ми се вярва, че това ще те безпокои.
Прав е. Нищо не ме безпокои. Със сигурност не и унижението на момичето Ривърс.
67
_Дворецът Уестминстър, Лондон, зимата на 1484_
Заплахата от Хенри Тюдор в Бретан обсебва целия двор. Той е само един млад мъж, и всеки крал, не толкова бдителен, колкото тези от династията Йорк, би могъл да пренебрегне далечните му претенции към трона на Англия чрез майчиния му род. Но на трона е крал от династията Йорк, и Ричард знае, че Тюдор се готви да нахлуе, търси подкрепа в Бретан от херцога, който го закриля от толкова отдавна, обръща се към Франция — стария заклет враг на Англия — за помощ.
Майка му, Маргарет Боуфорт, моята някогашна приятелка, стои навъсено в провинциалната си къща, държана като затворничка от съпруга си по нареждане на Ричард, а бъдещата му съпруга, Елизабет Йоркска, сега е на практика първа дама на кралския двор, танцува всяка вечер в двореца, който е бил неин дом в детството й, с китки, блеснали от гривни, с коса, искряща под златна мрежичка. Изглежда, че получава подаръци, които пристигат всяка сутрин, докато седим в покоите с изглед към сивата зимна река. Всяка сутрин на вратата се чука и някой паж донася нещо за момичето, което сега всички наричат принцеса Елизабет, сякаш Ричард не е прокарал закон, за да я обяви за незаконородена и да й даде името на първия съпруг на майка й. Тя се кикоти, когато отваря подаръка, и ми отправя бърз, виновен поглед. Подаръците винаги идват без бележка, но всички знаем кой й изпраща скъпоценни дарове. Спомням си миналата година, когато Ричард ми правеше подарък всеки ден през дванайсетте коледни дни. Но си го спомням с безразличие. Вече не ме е грижа за накитите.