Кървав лабиринт

Тони й разказа за разговора им, сподели й впечатлението си за това, което според него се забелязваше в постингите на Азиз.

— Струва ми се, че забелязвам някаква промяна в позициите му. Първоначално той говори за това, че всички трябва да се научим да живеем заедно и да се уважаваме един друг. Тонът му е по-скоро отчаян, отколкото гневен. Идеята е горе-долу такава: „Аз разбирам това, защо нашите лидери не го разбират, защо другите хора не го разбират?“ Но постепенно тонът се променя. Към края става значително по-гневен — като че ли приема дълбоко лично факта, че културно-религиозните конфликти съсипват човешки животи. Виж, сега ще ти покажа какво имам предвид — той започна да превърта текстовете и да й показва отделни примери, потвърждаващи теорията му. След като изчетоха повече от десет, той се вгледа тревожно в лицето на Карол. Съзнаваше, че увереността му в собствената преценка е пострадала не по-малко от крака му.

— Какво ще кажеш?

— Не знам точно. Разбирам мисълта ти, но не съм съвсем сигурна, че трябва да се придава такова значение на тази промяна. Не съм сигурна и накъде ни води тази идея. Защото ако Юсеф Азиз не е бил терорист, в града няма представители на терористична организация и всички ние си губим времето.

— Антитерористите може и да си губят времето, но ти надали — възрази Тони. — Може да е в ход някаква съвсем различна операция. Той може да е бил нает да отнесе дотам бомбата, а нещо да се е объркало. Може да са го изнудвали, да са заплашвали семейството му. Може да не става дума за тероризъм, но това все още не означава, че няма други участници в заговора. Би трябвало да се съсредоточим върху жертвите, Карол. Така започват винаги разследванията. Кои са загиналите? Що за хора са били? Кой е имал изгода от смъртта им? Имам нужда от сведения за жертвите, Карол. Точно от това се нуждая тъкмо сега — той се беше разгорещил дотолкова, че не забеляза новодошлите.

— Кой е този човек, Карол? — осведоми се мъжът с бръсната глава и черно кожено яке.

Тони се намръщи и наклони глава, за да огледа от горе до долу новодошлия.

— Аз съм Тони Хил — каза той. — Доктор Тони Хил. А кой сте вие?

— Това не е ваша работа — отвърна другият, после се обърна към Карол. — Какво прави той тук? В този случай няма работа за питомния ви профайлър.

Карол се обърна към Тони.

— Това е Дейвид, работи към отдела за борба с тероризма, както несъмнено разбираш и сам. Вече ме уведомиха, че при тях не държат на доброто възпитание — тя се изправи и застана лице в лице с Дейвид. — Той не работи по този, а по друг случай. Може би сте пропуснали да забележите, но ние преследваме отровител. Доктор Тони Хил работи с нас по този случай.

— Да се надяваме, че работата няма да изисква да се отиде някъде бързо — отбеляза Дейвид. — От друга страна, малкото, което съм чувал за работата ви, ме навежда на мисълта, че май е по-добре да не се движите насам-натам. Е, Карол, кажи му довиждане. Трябва да дойдеш с мен.