Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— За да гледам мача от тук, ще ми трябва бинокъл — оплака се Мотисхед, почесвайки се по корема, докато сядаше на стола, който според Пола нямаше да издържи тежестта му. Тръсна кутията с бира на масата и извади цигарите от джоба си.
— Вероятно нямате право да пиете бира, докато сте на работа?
Той запали, което накара Пола също да закопнее за цигара. Но тя се стараеше да не пуши по време на разпит, дори ако разпитваният пушеше. Безпокоеше се, че цигарата може да я представи като слабохарактерна и зависима.
— Не, благодаря. Чудя се, че не са отменили мача след това, което се случи вчера.
— Това е футболът, скъпа — обади се единият от мъжете на дивана. — Несломимият дух на лондончани по време на бомбардировките — на това се дължи величието на страната. Две минути мълчание в памет на загиналите и после шоуто трябва да продължи. Няма да допуснем някакъв шибан пакистански бомбаджия да попречи на националната игра.
— Той не иска да каже точно това — поде Мотисхед. — Всички сме разстроени от това, което се случи вчера. Разбирате ли, ние бяхме там.
— Така е, бяхме там — намеси се отново устатият му приятел. — Та защо вие не сте там някъде, за да търсите приятелчетата на онова копеле, вместо да досаждате на Стиви?
— Защото съм заета с издирването на убиеца на Роби Бишоп — каза Пола — Предполагам, че нямате нищо против — агресивният запалянко изсумтя и демонстративно се загледа в екрана на телевизора. Пола се обърна отново към Мотисхед. — Знам какво ни казахте по-рано и то ни беше от голяма полза. Но това, което искам от вас сега, е да ми опишете какъв човек е бил Джак Андерсън — не ми трябват факти от живота му, а описание на личността. Какво момче беше в училище.
Мотисхед почеса наболата по главата му четина и се ухили.
— Не се отказваше от нещо — такъв беше Джак. Когато баща му почина, той като че ли отвъртя — като че ли реши да опита от живота всичко, преди да дойде ред да умира и той. С момичетата беше нещо страшно — не му ли бута, зарязваше я незабавно. А пък ако му бутне, му омръзваше след седмици и пак я зарязваше. Разправяха, че в секса не се спирал пред нищо — тройки, връзвали се… каквото ви дойде на ума, всичко правел. А харесаше ли му нещо, не се отказваше да повтори. Пиене, трева, дрога — той винаги трябваше да е първият, който е опитал. Имах чувството, че когато баща му умря, задръжките му изчезнаха и не се появиха никога повече.
Добре звучи, мислеше си Пола. Имал е късмет, че пътищата им не се бяха пресекли досега.
— А не се ли опитваше някой да го усмири? Майка му? Учителите?
Мотисхед изду устни и поклати глава.
— През по-голямата част от времето майка му като че ли не ходеше по този свят. Сега, като си припомням онова време, предполагам, че е гълтала валиума като бонбони. А пък учителите изобщо не се интересуваха от това, което се случваше извън класните стаи. Джак беше прекалено хитър, за да допусне оценките му да пострадат. Знаеше, че образованието беше единственият начин да се махне от Брадфийлд. А той искаше да се махне.
— Споменавал ли е някога как точно възнамерява да се махне от тук? Някаква кариера ли е искал да направи?
— Никога не е казвал каква професия си е избрал. Но винаги казваше, че ще се издигне като ракета. Щял да остави такива като нас да се влачат ниско долу, а той щял да стигне високо, до самите върхове — той смръщи чело, опитвайки се да си припомни още нещо. — Спомням си как веднъж, в час по обща култура говорехме за амбицията. И учителят разказваше за оня тип, как му беше името — от торите, дето му викаха Тарзан…
— Макъл Хезълтайн ли?
— Да, същият. Та той, като бил момче, си направил списък на нещата, които искал да постигне в бъдеще. На челно място в списъка бил постът на премиер-министър. Е, не успя чак дотам, но беше кажи-речи на косъм, а всичко останало от списъка си успял да изпълни. Учителят все повтаряше тази история, и колко било важно да си поставяш цели. А всички ние си казвахме наум: Да си намеря работа, да си намеря гадже, да си уредя сезонна карта за всички мачове на „Виктория Парк“. Но не и Джак. Той пишеше разни неща от рода на „Да си купя ферари. Да имам къща на Дънелм Драйв. Когато навърша трийсет години, вече да съм направил първия си милион.“ Всички му се смеехме, но той приемаше тези неща съвсем сериозно.