Кървав лабиринт

— Има среща с началника на полицията — отвърна Стейси, отново загледана в монитора, който очевидно я вълнуваше значително повече от него. — Излезе преди двайсетина минути. Не каза кога ще се върне.

— Добре, ще почакам. Трябва да поговоря с нея за Юсеф Азиз.

Стейси го погледна крадешком.

— С атентата ли се занимаваш?

— Както и с останалото. А какво правиш ти?

Стейси се усмихна като котка от анимационен филм, която току-що е направила нещо особено ужасно с кучето.

— Бих предпочела да не обяснявам как, но успях да измъкна всички данни от компютъра на „Фърст Фабрикс“.

— Какво е „Фърст Фабрикс“?

— Семейната фирма, в която е работел и Юсеф Азиз — търговия с текстил. Разпечатах кореспонденцията и пратих Сам да си намери някое тихо ъгълче и да я изчете. Той е по-добър от мен в наблюденията върху човешките взаимоотношения — каза Стейси.

— Правилно ли чух току-що, че се присмиваш на себе си? — попита Тони.

Стейси пак го погледна за миг. Този път очите й проблеснаха весело.

— Може и да съм киборг, но все пак имам чувство за хумор.

Тони прие отговора й, отдавайки иронично чест.

— Е, и какво преглеждаш сега?

— Финансово-счетоводните данни.

— И какво?

— В по-голямата си част е страшна скука. Те купуват текстил от десетина различни източника, а освен това продават и готови дрехи на няколко посредника.

— Посредници ли? Не разбирам.

Стейси остави мишката.

— Основни принципи на търговията с текстилни изделия. Крайният потребител е търговецът на дребно. Те контактуват с доставчиците, които са всъщност търговци на едро. Търговецът на дребно казва на търговеца на едро какво иска да купи и каква цена е готов да плати за исканото. Търговецът на едро се обръща към посредника и го уведомява за поръчката, а посредникът предава поръчката на производителя, който може изобщо да не се намира в нашата страна — а може и да е собственик на някои от фабриките, шито работят на черно с неузаконена работна ръка. Някои официално представени производители, като „Фърст Фабрикс“, представят и свои образци по веригата, с надеждата да получат поръчки.

— Процесът ми се струва някак… прекалено усложнен.

— Всеки би си помислил така, нали? Но излиза, че нещата действително функционират по този модел, и на всеки етап се реализира някаква печалба. Ако купиш от магазина риза за двайсет и пет паунда, производителят най-вероятно не е получил за нея повече от петдесет пенса. Затова шивачките трябва да шият много ризи — за да не пропадне бизнесът на шефовете им.

— Вероятно си доволна, че уменията ти са по-добре платени от шиенето на ризи — въздъхна Тони.

— И още как. Така или иначе, ето с какво се занимават във „Фърст Фабрикс“. Купуват платове, шият дрехи. Продават дрехите на един-двама посредници. Или поне са го правили допреди приблизително шест месеца.

Тони наостри уши. Всичко, свързано с Юсеф Азиз в периода отпреди шест месеца, го интересуваше.

— Какво се е случило тогава?

— В счетоводните документи се появява някаква фирма, наречена „B & R“. Те плащат на парче повече от посредниците. Доколкото мога да преценя, цената, която плащат на „Фърст Фабрикс“, е горе-долу по средата между това, което би платил един посредник и това, което търговецът на едро би платил на посредника.

— И това нещо започва преди шест месеца?

Стейси кликна с мишката и отвори нов екран, после завъртя монитора към Тони.

— Ето — тя посочи едно вписване в счетоводна книга. — Тук се появяват за първи път.

— И какво представлява тази фирма „B & R“?

Стейси цъкна с език.

— Нямам достъп до базата данни на фирмения регистър, а в неделя те не дават информация за детайли от рода на имената на директорите и ръководните служители на компанията. Разполагам единствено с адреса, на който е регистрирана фирмата — това е счетоводен офис в северен Манчестър, както и описание на предмета на дейност.

— И той е?

— Търговия с готови облекла.

— Следователно по някаква причина преди шест месеца „Фърст Фабрикс“ са открили удоволствието да отрежеш посредника?

— Горе-долу това е идеята.

Той разбираше, че тя очаква нетърпеливо възможността да поднови работата си.