Кървав лабиринт

— Явно нашият човек не си позволява пропуски — заключи той.

Тони се беше замислил.

— Така е — съгласи се той, а през това време мислите му препускаха. „Действията ти са сложни, детайлно подготвени. Избрал си си предварително мишените. Поемаш известни рискове, но и те са предварително пресметнати, и се стараеш да сведеш до минимум ефекта от тях. Харесва ти контактът с жертвите, но нямаш желание да ги гледаш как умират. Струва ми се, че си планирал цялата тази кампания отначало докрай, и че работиш методично в съответствие с плановете си. Но не мога да разбера какво получаваш в замяна. Къде е удовлетворението за теб?“

Той въздъхна.

— Но нищо от това не ни помага да постигнем някакъв напредък. Е, а с какво се зае после?

— С мобилния телефон на Азиз. Получихме разпечатките на обажданията тази сутрин, и аз се залостих в една кабина да проверявам всички номера.

— Откри ли нещо интересно?

Кевин поклати глава.

— Говорил е предимно със семейството си и по работа. Също и с няколко приятели, но ние и без това имахме вече имената им. Има само едно нещо, което ми се струва малко съмнително — той показа на Тони един номер. — Тези обаждания са от телефон с предплатена карта, купен с фалшиво име и адрес. Тези проклети магазини биха продали телефон и на Осама бин Ладен, щом извади пари. Предполага се, че искат документ за самоличност, но не правят нищо подобно. Така или иначе, сам виждаш, че между двата номера е имало много повиквания, има и доста интензивна размяна на съобщения. За нещастие Азиз е изтрил съобщенията. Опитах се да позвъня на този номер, но никой не отговаря.

— Кога са започнали повикванията от този номер? — попита Тони.

— Не знам. Азиз си е купил този телефон едва преди шест месеца. Повикванията са постъпвали практически от самото начало на този период.

Ето ги пак тези магически шест месеца. Но преди Тони да успее да каже каквото и да било, вратата се отвори рязко и в стаята влезе Карол, говорейки през рамо към някой в коридора. Когато погледна напред и го забеляза, тя поклати отчаяно глава.

— Какво правиш тук? Изписаха ли те вече?

— Не точно — заяви той. — Исках да поговорим, а освен това исках и да избегна срещата с майка ми. Нали разбираш?

— Ще ни извиниш ли, Кевин — освен ако няма нещо спешно?

Кевин тръгна към своето бюро, а Карол избута стола на Тони още по-надалеч от бюрото на Стейси, придърпа още един и седна до него.

— Да не си луд? — започна тя. — Нали ти е ясно, че си има причина да те държат в болница.

— Говориш като медицинските сестри.

— Ами може би те имат право — да ти е минавало през ума подобно нещо?

Той потри брадичката си.

— Имам нужда от работата си, Карол. Това е единственото, което мога да правя. Не ме бива за съзерцателни занимания. — Той забеляза проблясъка на разбиране в погледа й. Навремето тя бе прекарала три месеца с опити да се раздели с работата си. Това не я излекува, напротив, едва не я довърши. И Тони знаеше това по-добре от всички останали. Той посочи към лаптопа си, който бе оставил в чантата на бюрото на Стейси.