Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
— Явно е бил доста амбициозен — отбеляза Пола.
— Такъв си беше Джак — Мотисхед изведнъж стана сериозен. — Ако си мислите, че Джак може да е убил Роби Бишоп, аз няма да съм като онези, дето ги дават по телевизията и все разправят, че не можели да повярват. Като знам какъв беше пътят, по който бе тръгнал Джак още преди толкова години, си мисля, че за него убийството е било още едно табу, което е трябвало да бъде пренебрегнато. При това би се справил блестящо. Ще се поизпотите, докато го заловите, а пък дали ще го вкарат в затвора е съвсем съмнително.
Пола усети, че я побиват тръпки.
— Ами този отбор, в който е участвал в седмичната викторина в кръчмата, „Веселяците“? Да не би да е работел заедно с тези хора?
— Не, бяха се сближили, защото всички играеха на онези онлайн игри, нали се сещате, „аз съм магьосник, а ти — джудже и сега ще се сражаваме“. Така или иначе, разбрало се, че всички живеят тук наблизо и решили да участват заедно в седмичната викторина. Симпатични момчета, но особняци, всички с изключение на Джак. Той не беше на мястото си сред тях. Но имайте предвид, той като че ли не се чувстваше никъде на мястото си. Въпреки подвизите си в училище, никога не е имал истински приятели. Просто си намираше хора, с които да върши всички щуротии.
— И нямате никаква представа къде е той сега?
— Нямам идея, съжалявам. Поразпитах онзи ден, след като разговарях с вас, но като че ли никой не го е виждал от години.
— Не разбирам — каза Пола. — Доколкото ни е известно, той има апартамент в Темпъл Фийлдс. Предполагаме, че е бил в „Аматис“ вечерта, когато Роби е бил отровен. Сигурно обикаля насам-натам. Не мога да повярвам, че съвсем никой не го е виждал.
Мотисхед отпи от бирата си.
— Може да е така, защото всъщност не живее тук. Много от онези лъскави апартаменти в центъра не са обитавани постоянно — държат ги разни богати копелета, които само отскачат дотук понякога. Може пък Джак наистина да е преуспял. Маже да идва в града само ако е решил да убие някого.
Тони пристъпваше по коридора на третия етаж. Ръцете и раменете го боляха от патериците. Разстоянието от асансьора до стаята на отдела за особено тежки престъпления никога не му се беше струвало толкова голямо. Но пък от тази сутрин сякаш и болничният коридор беше станал по-дълъг.
Беше излъгал сестрата. Каза, че слиза до кафенето на първия етаж, за да си поръча прилично кафе и да почете, и й препоръча да не го очаква скоро. Истината беше друга — той работеше най-добре, когато можеше да разговаря лично с хората от екипа на Карол и да изслушва лично това, което имаха да кажат. Искаше да покаже на Карол постингите на Юсеф Азиз, защото според него нямаше да успее да я убеди, без да й покаже какво точно има предвид. А освен всичко останало искаше да избегне и срещата с майка си, която би разрушила спокойствието му.
Изпита разочарование, когато влезе и установи, че само Стейси е в стаята. Не че имаше нещо против Стейси. Невъзможно беше да не уважава способностите й. Знаеше от опит колко жизненоважни бяха уменията й за успеха на целия екип. Из Брадфийлд се разхождаха хора, които не биха били живи, ако не бяха детайлните познания, които Стейси имаше за киберпространството. Проблемът бе по-скоро там, че тя така и не бе овладяла изкуството на общуването между хората. В нейно присъствие той винаги се чувстваше неловко, може би защото съзнаваше колко осакатени биха били собствените му умения да общува, ако не полагаше толкова усилия да се представя за пълноценно човешко същество.
Тони влезе в стаята и се усмихна на Стейси, когато тя откъсна поглед от монитора. Очите й се разшириха от удивление, тя скочи и постави втори стол зад бюрото си. Той седна, обзет от благодарност, и смъкна от рамото си презрамката на чантата с лаптопа.
— Не знаехме, че ще дойдеш — тя нямаше намерение думите й да прозвучат обвинително, но в крайна сметка стана именно така.
— Започвах да чувствам, че се побърквам — отвърна той. — Освен това в такова време мястото ми е тук.
— Хубаво е, че си отново сред нас — каза тя безжизнено като говореща кукла. — Как е коляното ти?
— Създава ми невероятни затруднения. Понякога боли много. Но поне мога да се движа насам-натам с тази скоба и патериците. Налага се обаче да не мисля непрекъснато за крака си, затова и дойдох тук. Знаеш ли кога ще се върне главен инспектор Джордан?