![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
Спряха пред търговеца, който на Трикс се стори по-добродушен от останалите — не първа младост, с гладка, но леко провиснала кожа, сякаш търговецът някога е бил доста по-дебел, с червеникава брада, в дълъг халат и с мъничка тюбетейка, покриваща главата.
— Търсите оръжие ли, славни воини? — с неочаквано мек глас попита търговецът.
Трикс кимна.
— При добрия Вязил има всичко необходимо — гордо декларира търговецът. — Ако бях най-опитният самаршански оръжейник, бих ви посъветвал… — той се замисли за миг. — Копия. Мечът е славно оръжие за воина, но изисква голяма сила. А копието — пъргавина и ловкост!
Покорени от факта, че мнението на търговеца съвпада с тяхното собствено, Трикс и Тиана слязоха на земята.
— Но аз не съм най-опитният самаршански оръжейник — неочаквано каза търговецът, помагайки на момчетата да завържат камилите. — Аз съм най-умният. И затова няма да ви препоръчам копия. Не! Както няма да ви препоръчам нито бойни тояги, нито алебарди, нито дротици. И мечове, разбира се, също няма да ви препоръчам! Не, не, не! На вас не ви трябват оръжията на нашия суров Самаршан. Не ви трябват и оръжията от хитрите витаманти. Не ви трябват и оръжията на арогантните жители на кралството. Не ви трябват и оръжията на свирепите северни варвари!
— И какво оръжие тогава ни трябва? — неволно включвайки се в тона на търговеца, попита Трикс.
— О, имате нужда от оръжие от далечни и мирни страни! — възкликна Вязил. — Онези страни, в които расте чай и яздят слонове, където отглеждат ориз и рисуват красиви рисунки на оризова хартия! Рядко търговци носят оръжия оттам, защото тези страни не са прославени сред нас със своите победи и завоевания!
— Но защо тогава да ни трябва тяхно оръжие? — изненада се Тиана.
— Защото много малко хора могат да се справят с него — ухили се търговецът. — В крайна сметка и метлите на гърбовете ви не са само метли, нали? О, мъдрият Вязил разпознава бойната метла сред хиляди обикновени метли! Ако вие сте същите онези юноши… — при тези думи мъдрият Вязил някак много замислено погледна Тиана и Трикс побърза да я прикрие с рамо… — Да, дори ако сте вие… но това не е моя работа, не. Ако вие сте воините, победили в турнира, биейки се с бойни метли, тогава защо са ви копия или мечове? Всеки знае как да се сражава с такива оръжия — и срещу такива оръжия! А аз ще ви дам нещо, срещу което нашите доблестни воини не знаят как да се сражават!
— А ние ще можем ли да се сражаваме с тези оръжия? — със съмнение попита Трикс.
— Човек, който знае как да се бие с метла, може да вземе в ръка всяко оръжие! — тържествено заяви търговецът. — Ето… препоръчвам ви да обърнете внимание… бойни гребла!
Трикс и Тиана учудено се взряха в греблата, подредени на рогозката. На външен вид изглеждаха като най-обикновени градинарски гребла.
— Да се биеш, разбира се, можеш с всичко — трезво прецени Трикс. — С табуретка. С вилица. С нощно гърне. Но с какво греблата са по-добри от копията или тоягите?
— Как така „с какво“? — възмути се Вязил. — Вижте…
Той хвана едно гребло и енергично го размаха във въздуха, коментирайки действията си:
— Първо, широката напречна част на греблото улеснява улучването на врага. Второ, ударът се нанася не само с тежката дървена част, но и с острите бронзови зъбци, здраво закрепени в рейката.
— В какво? — тихо попита Тиана, слабо запозната със селския бит. Търговецът не обърна внимание на думите й:
— Трето, греблото позволява не само да удряш противника, но и да го закачиш, да го придърпаш към себе си… е, а после, както сами разбирате, хубаво да го обереш — връщайки бойното гребло на мястото му, Вязил добави: — Е, в крайна сметка може пък така да се случи, че да пожелаете да се захванете със скромния труд на фермера… И вече ще имате инструмент!
— Не, греблото не ни подхожда — поклати глава Трикс. — Благодаря ви, разбира се, но Прозрачният бог иска да изглеждаме достойно и застрашително. Така че никакви градински инструменти… оръжията от мирните далечни земи не са за нас.
— Чакайте, чакайте! — размаха ръце търговецът. — А какво ще кажете за това…
Той показа на момчетата копие с много широк и дълъг връх и някаква ръкохватка на дръжката.
— Забивате… — Вязал се хвърли напред. — След това издърпвате ръкохватката и…
Върхът на копието се раздели на две като огромна ножица. Тиана ахна.