![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Противникът ви не само ще бъде намушкан, но и разрязан! — радостно възкликна Вязил. — И ако не е много едър, направо ще бъде разполовен! Единственият недостатък е, че трябва много старателно да чистите механизма след битка…
Тиана намръщено стисна очи.
— Или ето това прекрасно оръжие! — Вязил с пламнали очи вдигна нещо подобно на метален колан. — Стоманен меч, толкова гъвкав…
— Че се навива като колан — кимна Трикс, спомняйки си как коварният Гриз свали баща му от трона. — Знам… ой!
Коланът наистина се разгърна в меч — но се оказа, че е навит не на една, а на четири или пет навивки. Вече изпънат, мечът се оказа дълъг три метра и хищно се поклащаше в ръцете на търговеца.
— Меч-камшик! — радостно възкликна Вязил. — Трудно ще пробие броня, но без проблем ще перне врага като камшик!
— Ох, ще повърна… — тихо каза Тиана.
— Защо в мирни и красиви страни правят такива ужасни и причудливи оръжия? — възкликна Трикс.
— Ще ви кажа! — радостно обясни търговецът. — Ако всичко наоколо е мирно и красиво, ако мъдреците учат хората на послушание и хармония, а художниците са в състояние да гравират бойна сцена върху маково семе или да отгледат горичка от тополи, кленове, липи и череши така, че когато я гледаш от близкия хълм — през пролетта листата им рисуват лика на техния владетел като млад, а през есента — вече като възрастен, то човешката природа копнее за нещо в контраст. Нещо ужасно, безобразно и кръвожадно. Разбира се, ако в онези страни войните са постоянни и масови, както при нас, оръжията им щяха да са по-обикновени. Но селяните и гражданите в тези страни нямат право изобщо да носят оръжие, сражават се само воините… затова и оръжията им са толкова свирепи и удивителни… — Вязил си пое дъх и добави: — А селяните — да, те се бият просто и непретенциозно — със сопите за отделяне на ориза, с косите и вилите си… и с гребла също… и с възглавници…
— Възглавници? — с надежда попита Тиана. — Значи все пак има доброта в сърцата им?
— Ами, как да го кажа… — Вязал сви рамене. — Боят с възглавници е тих, но ужасен. Победителите дишат тежко, притискайки победените с възглавниците, самите победени ритат с пети, опитвайки се да си поемат въздух…
— Няма нужда да продължавате! — прекъсна го Трикс. — Търговецо, на нас ни трябва нещо по-мирно и традиционно!
— Тогава ще препоръчам на вашия приятел ето това копие — разочаровано каза търговецът. — Острият му връх е с право заточване, няма никакви зъбци или шипове… нежно и стабилно оръжие… Е, а за вас… виждам, че имате тояга. Бойна, предполагам? Владеете ли я?
— Ами… да… — отговори Трикс, докосвайки вълшебния си жезъл.
— Тогава бих ви препоръчал ето този накрайник за тоягата. Превръща обикновената тояга в боздуган… — търговецът подаде на Трикс тежка метална тръба, от която стърчаха четири триъгълни издатини. — Слагаш го на тоягата… диаметърът, струва ми се, е подходящ… заклинваш го по-здраво… Ще изглеждате като войнствен млад магьосник!
Трикс отдръпна протегнатата си ръка от наконечника.
— Не, знаете ли, по-добре и на мен дайте копие… — помоли той.
Търговецът въздъхна и сви рамене.
— Както желаете… Но все пак е жалко, че толкова неохотно приемаме красиви екзотични обичаи…
След като платиха с остатъка от монетите — за щастие разстроеният търговец не се пазари дълго и даде копията почти даром, Трикс и Тиана се отправиха към шатрата, в която подразделението на Шамад се криеше от жегата. Впрочем облаците, призовани от Прозрачния бог, все още не се бяха разпръснали докрай и воините седяха отвън. За изненада на Трикс всички внимателно слушаха Халанбери, който развълнувано крачеше напред-назад:
— И тогава видяхме пустинните гноми! Аха! Те вървяха срещу нас в тунела и пееха бойни песни! И в ръцете им блестяха техните кайлове! Като ни видяха, част от гномите се качиха на раменете на останалите, за да станат по-високи, и се подготвиха за битка. Но аз не се уплаших и излязох насреща им…
— Заклинанието е сработило! — едновременно с възторг и тревога възкликна Трикс.
— Ще му откъсна ушите! — изсъска Тиана и сръга камилата с пети. — Той ще ни издаде!
Но дружно избухналият смях я накара да се успокои.
— Значи всички са се покатерили един върху друг? — попита Шамад.
— Аха, всички! Само водачката им, Гру, остана да стои сама пред тях!
— О! Разкажи ни за гномските жени! — въодушеви се един от войниците. — Вярно ли е, че са високи колкото до кръста и са с бради?