Неспокойкото [ЛП]

Така Алхазаб станал Прозрачния бог и намерил верен спътник и предан приятел. Хамас не само водел войските на Алхазаб в битките, но и опитвал всяко приготвено за него ястие, както и лично проверявал охраната в шатрата на Прозрачния бог.

И тази вечер той лично огледа оръжието на всеки пазач (копията на Трикс и Тиана го накараха неодобрително да се намръщи, но явно още под впечатлението от сутрешната битка, той не каза нищо), разпредели ги около шатрата и чак тогава си тръгна.

Дванадесетте стражи замръзнаха — с гръб към шатрата, с лице към лагера, готови да отблъснат всякакви опасности или да умрат, както подобава на добри пазачи.

Първия час Трикс стоеше съвсем спокойно. Беше дори интересно да наблюдава как слънцето залязва, как разпалват огньовете в лагера и как поят камилите, как играят на зарове и се карат за най-добрите парчета месо. От лагера се носеше аромат на тлеещ тор и изгоряло месо, а отзад, от шатрата на Алхазаб, миришеше много по-приятно — на варено агнешко с подправки и ароматни масла. Кикотейки се, увити в дрехи танцьорки влязоха в шатрата, известно време мелодично звучеше дамбра — традиционен самаршански инструмент, изработен от изсушена тиква, в която беше забита пръчка с две струни, звънтяха сребърните висулки на танцьорките. Но те си тръгнаха бързо и бяха заменени от стар разказвач — и от шатрата се чу монотонен речитатив, разказващ за битки, чудовища и приключения под съпровода на същата тази дамбра…

Трикс пристъпваше от крак на крак. Стоенето на място се оказа много по-трудно от това да върви до кулата на Лапад или дори от почистването й…