Неспокойкото [ЛП]

Трикс се завъртя и със заучено в тренировките движение хвърли метлата си в Скачащата мишка. Със заплашително бръмчене метър и половина дългия кленов прът, плътно обвит в гъвкава лоза, се устреми към лицето на нападателя, който оправда прякора си и подскочи, избягвайки ловко удара. Но метлата внезапно се завъртя във въздуха — и хиляди тънки орехови клонки шибнаха Мишката през лицето.

— Ай! — изкрещя Мишката и заподскача на място, нанасяйки удари с ръце във въздуха. — Ай-яй-яй!

Междувременно Лакомника вече приближи на разстояние за атака. Забави устрема си и започна много внимателно да наблюдава метлата в ръцете на Тиана. Трикс разбра, че ударите тук ще са безполезни, острите стоманени нокти щяха да срежат дори дръжка от желязно дърво.

Затова Трикс се хвърли в краката на Лакомника и с всички сила го ритна в коленете. Усещането беше такова, сякаш беше ударил по две парчета желязо. Но и Лакомника доста пострада — той подгъна колене, падна и смъртоносните му нокти се заровиха в пясъка. Тиана не пропусна този шанс — скочи на гърба му и започна да го удря с дръжката на метлата, пречейки му да се обърне или да измъкне ръцете си.

— Достатъчно! — прекъсна битката Прозрачния бог. — Не убивайте тези… нелоши воини.

Опозорени и нещастни, Скачащата мишка и Лакомника се оттеглиха.

— Много, много добре — замислено продължи Алхазаб. — Нима наистина владеете изкуството на асасините?

— Да, Прозрачен бог! — възкликна Трикс. — Сами го изучихме със самоучител!

Алхазаб кимна.

— Прекрасно сте се справили. Е, да продължаваме… Капитана и Желязоглавия!

Беше ясно, че за последни Прозрачният бог беше оставил най-силните противници. Трикс стисна по-здраво метлата в ръката си и погледна Тиана.

— Пази се от щита му! — прошепна момичето. — Чух за него от Амал… всички мислят, че е само за защита, но той го ползва и за атака!

— Повече ме притеснява рицаря… — призна Трикс.

Двамата герои приближаваха, бавно и неумолимо. Трикс помисли за секунда и каза:

— Да вървим!

И те тръгнаха срещу тях.

Капитана и Желязоглавия се спогледаха. Не бяха свикнали тях да атакуват и това ги разтревожи. Капитана рязко изтегли назад ръката с щита и със страшна сила го хвърли към Тиана.

Момичето приклекна и в мига, когато свистящият и въртящ се щит прелетя над главата й, вдигна метлата си. Дръжката попадна в центъра на щита и той прекъсна полета си, завъртайки се на метлата, буквално като въртяща се чиния. Капитана онемя. А Тиана с ловки движения на метлата спря въртенето на щита, хвана го в ръка и тръгна към Капитана. Той веднага застана в отбранителна позиция, подготвяйки се да избегне хвърления снаряд.

Но Тиана нямаше намерение да хвърля щита. Тя приближи на крачка от Капитана и с всички сили го удари с него по главата! Капитанът подбели очи и рухна на земята.