В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Личните спомени и личният свят на саможивостта са толкова нужни на пространството, колкото са нужни на вас личните спомени на някой непознат за вас човек. Не само че не са интересни, но преди всичко са ненужни. Нужно в нас е само това, което е полезно и нужно на хората въобще, но не и това, което засяга лично само нас самите. Затова дори и да се говори за себе си е не етично. Дайте на хората, дайте на Света, отделете нещо за другите от себе си, все едно какво, но дайте. Само даването, в каквато и да било форма, може да послужи като оправдание за живота и да придаде на живота смисъл. Хората се задушават в безсмислието на съществуването си, ако не могат да дават, макар и често да не разбират причината. Но духът усеща пространствената нелепост и безсмислието на егоистичното пилеене на времето и се задушава в него. Целта на живота е в даването и то не затова, че имащият трябва да дава, а за това, че даващият разрушава оградата на саможивостта, излиза извън нея и включва в кръга на своето съзнание сферата на съзнанието на другите, като по този начин разширява своята. Загрижеността на мъдрия не е за себе си, а за света. Водещият Планетата се грижи за нея и носи отговорността за нея. По ширината на отговорността може да се съди за широтата на съзнанието. Кръгът на съзнанието на саможивостта може да се сравни с главичката на топлийка, докато разширеното съзнание обгръща света. Добро е всичко, което се прави с мисълта за благото на всички, за Общото Благо. Чашата на Общото Благо е съдба на най — мъдрите. Ако няма възможност да се вложи своят труд по обичайния ред в името на Общото благо, то винаги е налице висшата възможност да се внесе своят принос чрез мисълта. На колко хора това е по силите? Но ако е заострена мисълта и са известни Основите, то може немалко да се помогне. Съзнателният принос чрез мисълта в делото на Общото Благо няма никога да остане не приет, тъй като не са много тези, които умеят да мислят, съблюдавайки Основите и дори несъзнателно влагайки ги в своите мисли. Основите на Учението са онези рамки, в които се постига светът и животът в него. Утвърждавайки Основите в мислите, циментираме с тях пространството. Когато е празно наоколо и огнената тъга започне да изпълва сърцето, принесете на пространството своя дар. По — рано хората са принасяли своите дарове в храмовете. Днес даровете на духа се принасят в Космичния Храм. (1.334)