Последният довод на кралете [bg]

— Ще ви настигна — каза той и тръгна встрани от пътеката. Покритата със скреж трева заскърца под подметките му.

— Сядай. — Парата от дъха на Деветопръстия обгърна потъналото му и сянка лице.

Уест седна до него на студената земя.

— Готов ли си?

— Правил съм това десет пъти досега. Но не мога да кажа, че някога съм бил готов. Най-доброто, което успях да постигна, е да седя, да чакам да дойде времето и да не се напикая в гащите.

— Предполагам, мокрото петно на панталоните ще е голям срам в кръга.

— Ъхъ. И все пак е за предпочитане пред разцепен череп.

Напълно прав беше. Естествено, израснал в Англанд, Уест беше чувал за дуелите на северняците. Децата често си разказваха зловещи истории, но в действителност той не знаеше как протича един дуел.

— Как всъщност стават нещата? — попита.

— Очертават кръг. Мъжете се нареждат около него с щитовете си. Половината са от страната на единия в кръга, другата половина — от страната на другия. Двамата влизат в кръга. Мъжете отстрани вдигат щитовете, затварят кръга и гледат никой да не излиза, преди да е ясен победителят. Който умре, губи. Освен ако победителят не е настроен милостиво. Както и да е, не виждам подобен изход на днешния дуел.

И за това беше напълно прав.

— С какво ще се биете?

— Всеки донася нещо в кръга. Каквото оръжие избере. После се върти щит, за да се определи кой пръв ще избира оръжие.

— Значи може да се окаже, че ще се биеш с оръжието, донесено от противника, така ли?

— Случва се. Убих Шама Безпощадни със собствения му меч. В дуела с Хардинг Мрачния бях наръган с копието, което аз бях донесъл. — Потри с ръка корема си, сякаш споменът върна болката от раната. — Но е все едно, боли еднакво, без значение дали си наръган с твоето оръжие или с това на противника.

Замислен, Уест сложи ръка на своя корем.

— Така е — каза.

Продължиха да седят мълчаливо.

— Искам да те помоля за услуга.

— Казвай.

— Може ли ти и приятелите ти да държите щитове за мен?

— Ние ли? — Уест примигна неразбиращо към северняците пред стената. Щитовете им изглеждаха достатъчно тежки да ги вдигнеш, камо ли да ги използваш както трябва. — Сигурен ли си? Никога досега не съм го правил.

— Така е, но ти поне знаеш на чия страна си. Няма много хора там, на които мога да се доверя. Повечето от тях все още не знаят кого мразят повече, мен или Бетод. А в кръга е достатъчно веднъж да те блъснат в неподходящия момент или да не те подпрат, когато трябва. И край с всичко. С мен най-вече.