![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Което значи, че трябва да сме готови за няколкоседмична обсада — промърмори Хоф и поклати глава. Наведе се към Джизал и заговори тихо, сякаш бяха малки деца, споделящи съкровени тайни. — Ваше Величество, може би ще е благоразумно от ваша страна да напуснете столицата заедно с Висшия си съвет. Да установите управлението на страната на север, далеч от пътя на настъпление на гуркулската армия. Оттам ще можете да ръководите отбраната при по-голяма сигурност. В Холсторм например, или…
— В никакъв случай — намеси се остро Баяз.
Джизал не можеше да отрече, че идеята криеше известни преимущества. Всъщност в момента остров Шабулян му изглеждаше още по-подходящо място за преместване на управлението, но Баяз беше прав. Харод Велики нямаше дори да се замисли за отстъпление и сега за съжаление Джизал също не можеше да си позволи такова.
— Ще се бием с гуркулите тук — каза той.
— Просто предложение, Ваше Величество — промърмори Хоф, — от чисто благоразумие, нищо повече…
— В какво състояние е защитата на града — прекъсна го Баяз.
— По същество разполагаме с три концентрични защитни линии. Агрионт, естествено, е последният ни бастион.
— Надявам се, няма да се стигне дотам, нали? — подсмихна се Хоф, но не прозвуча много убедително.
Варуз реши да не отговаря на въпроса му.
— След стените на Агрионт идва стената на Арнолт. Тя огражда най-старата, централната част на града — самия Агрионт, Централната улица, доковете и Четирите ъгъла. Стената на Касамир е най-външната ни защитна линия — по-слаба, по-ниска и значително по-дълга от тази на Арнолт. Между двете стени, подобно на спиците на колело, вървят напречни стени, които разделят външната част на града на пет квартала, всеки от които можем да изолираме, в случай че бъде превзет от врага. Застроените райони извън стената на Касамир трябва да се евакуират незабавно.
Баяз постави лакти на ръба на масата и стисна месестите си юмруци.
— Предвид числеността и качеството на войската, с която разполагаме, ще е най-добре да евакуираме цялата външна част на града и да съсредоточим усилията си в защитата на по-късата и по-надеждна стена на Арнолт. Оттам можем да организираме нападения с малки отряди във външните квартали, като се възползваме от познанията си на улиците и сградите…
— Не — каза Джизал.
— Ваше Величество? — измери го с навъсен поглед Баяз.
Но Джизал реши, че този път няма да се остави да бъде сплашен. Вече беше станало пределно ясно, че оставеше ли Първия магус да му се налага по всеки въпрос, никога нямаше да се измъкне изпод ботуша му. Вярно, беше виждал Баяз да пръсва човек на малки парченца със силата на мисълта си, но се съмняваше, че щеше приложи същото върху краля на Съюза, още по-малко, пред целия Висш съвет. Не и с гуркулите на прага на Адуа.
— Не възнамерявам да предам без бой по-голямата част от столицата си на най-върлия враг на Съюза. Ще отбраняваме стената на Касамир и ще се бием за всяка крачка земя.
Варуз погледна към Хоф и той му отвърна с едва забележимо повдигане на вежди.
— Ъ… разбира се, Ваше Величество. За всяка крачка — каза маршалът.
Настана неловко мълчание, а недоволството на Първия магус надвисна над масата като буреносен облак.
— Има ли с какво да допринесе моята Инквизиция? — изграчи Джизал, нетърпелив да смени темата.
Хладните очи на Сълт се стрелнаха към неговите.
— Разбира се, Ваше величество. Склонността на гуркулите към интриги ни е добре известна. Не се съмнявам, че в момента зад стените на Адуа има действащи шпиони. Вероятно и зад тези на самия Агрионт. Понастоящем всички граждани от кантикски произход се издирват и арестуват. Служителите ми в Палатата на въпросите работят денонощно. Вече разполагаме с няколко самопризнания.
Маровия изсумтя презрително.
— Значи от нас се очаква да повярваме, че склонността на гуркулите към интриги не се простира дотам, че да си позволят наемането на шпиони с бяла кожа?
— Във война сме! — процеди през зъби Сълт и изгледа върховния правозащитник с мъртвешки поглед. — Суверенитетът на нацията е в опасност! Сега не е време за бръщолевенето ви за човешки свободи, Маровия!
— Напротив, точно сега е времето!
Двамата продължиха да се дрънкат и опънаха докрай и бездруго напрегнатите нерви на присъстващите. Междувременно Баяз се беше облегнал назад в стола си и наблюдаваше замислено и напълно спокойно Джизал, което го изплаши дори повече и от обичайното му навъсено изражение. Откъдето и да погледнеше на ситуацията, беше изправен на ръба на това, да се окаже кралят с най-краткото и най-катастрофално управление в историята на Съюза.