Последният довод на кралете [bg]

— Знаеш какво правиш с това, нали? Предпочитам да не ми пада на главата.

— Сериозно? — Кучето разклати голямата кука напред-назад, преценявайки тежестта й. — Тъкмо почвах да се чудя кое ме устройва повече, да я закача на стената или да ти я забия в дебелата кратуна. — Завъртя я в кръг, отпусна малко повече въже, за да увеличи кръга, после я засили право нагоре и пусна въжето. Желязото полетя към бойниците, развивайки въжето след себе си. Кучето примижа боязливо, когато прехвърли парапета и издрънча на пътеката, но отгоре не последва никаква реакция. Дръпна въжето. Крачка-две от дължината му се върна обратно и тогава куката захапа. Здраво.

— От първия път — каза Мрачния.

Кучето кимна, невярващ на очите си.

— Да не повярваш. Кой е първи?

— Който държи въжето — ухили му се Дау.

Когато започна да се катери, го осени мисълта за всичките начини, по които можеше да умре на тази стена. Куката се изплъзва и той пада отгоре. Въжето се протрива, къса се и той пак пада отгоре. Някой с видял куката и сега го чака да се изкатери достатъчно високо, преди да среже въжето. Или е видял куката и сега го чака да подаде глава през бойниците, за да му пререже гърлото. Или събира една дузина мъже, за да хванат идиота, решил сам да се покатери на стената.

Ботушите му се хлъзгаха по камъка, конопът прерязваше дланите му, ръцете му изгаряха от напрежението, а той всячески се мъчеше да не диша чак толкова запъхтяно. Бойниците приближиха, после още и накрая се озова на самия връх на стената. Вкопчи се в ръба на парапета и надникна отгоре. Пътеката беше празна и в двете посоки. Прехвърли се вътре и извади нож, ей така, за всеки случай. Един нож в повече никога не е излишен. Увери се, че куката е захапала здраво камъка, и се надвеси през парапета. Видя Дау, който гледаше нагоре, и Мрачния хванал въжето и сложил крак на стената, готов за катерене. Кучето му махна да тръгва и той се закатери. Дау хвана долния край на въжето, за да го държи изпънато. Мрачния вече беше на половината път нагоре…

— К’во става…

Кучето рязко извърна глава наляво. На пътеката, недалеч от него стояха двама от леко въоръжените пешаци. Явно току-що бяха излезли през вратата на една от кулите.

— Тук има въже! — викна им Кучето и размаха ножа към куката, сякаш тъкмо се канеше да среже въжето. — Някакъв копелдак се опита да се изкатери по стената!

— Мътните да го вземат! — Единият дотича и зяпна от изненада при вида на Мрачния на въжето. — Виждам го. Катери се!

— Няма страшно. — Другият извади меча си, ухили се и замахна да среже въжето. Изведнъж замръзна с ръка във въздуха. — Абе, ти защо си целият в кал?

Кучето заби с всичка сила ножа в гърдите му, изтегли го и пак го заби. Онзи изви пронизително, лицето му се сгърчи от болка, залитна с гръб към парапета и изпусна меча на пътеката. Другарят му налетя с вдигнат боздуган. Кучето се шмугна под замаха му, но онзи го връхлетя с тяло и двамата се строполиха на земята. Озова се по гръб и главата му се фрасна здраво в камъка.