Обречена на теб [bg]

Докато изграждах империята си, носех миналото в съзнанието си. Благодарение на Ева сега можех да продължа да я развивам с мисъл за бъдещето.

Телефонът на бюрото ми иззвъня. Скот се обаждаше на първа линия. Натиснах бутона и гласът му прозвуча от високоговорителя.

Корин Жиро е на рецепцията. Казва, че иска да ви види за няколко минути, за да ви остави нещо. Иска да ви го предаде самата тя, тъй като става въпрос за нещо лично.

— Разбира се, че ще иска — обади се Араш. — Може би и тя носи цветя.

Хвърлих му поглед.

— Това не е правилната жена.

— Де да приличаха и моите неправилни жени на Корин… Запомни си мисълта, докато отиваш към рецепцията, за да вземеш това, което е донесла.

Араш вдигна учудено вежди.

— Сериозно? Добре.

— Щом иска да говори, нека да е с адвоката ми.

Той се изправи и тръгна към вратата.

— Разбрано, шефе.

Погледнах към часовника. Пет без петнайсет.

— Скот, сигурен съм, че чу всичко, но ще го кажа съвсем ясно: Мейдани ще се заеме е това.

— Да, господин Крос.

През стъклената стена, която отделяше кабинета ми от останалата част на офиса, видях как Араш сви зад ъгъла и се отправи към рецепцията и Корин. В същия момент престанах да мисля за тях. Щях да видя Ева след малко — мигът, който очаквах — от началото на работния ден.

Но, разбира се, нещата не бяха толкова прости.

След миг долових нещо яркочервено с крайчеца на окото си, обърнах се, погледнах през стъклената стена и видях Кории, която крачеше решително към кабинета ми, следвана по петите от запъхтяния Араш. Тя вирна брадичка, когато погледите ни се срещнаха. Усмихна се още по-широко и от хубава жена се превърна в ослепителна красавица. Възхищавах ѝ се така, както можех да се възхитя на всичко, с изключение на Ева: обективно и безпристрастно.

Тъй като бях щастливо женен, вече напълно съзнавах каква ужасна грешка съм щял да допусна, ако се бях оженил за Кории. За нещастие, тя отказваше да го проумее.

Изправих се и застанах пред бюрото си. Погледът, който отправих към Араш и Скот, веднага им даде да разберат, че не трябва да се намесват. Щом Корин искаше да разговаря директно с мен, щях да ѝ дам последен шанс да постъпи правилно.

Влезе грациозно в кабинета ми, обула червени обувки с тънки токчета. Роклята ѝ без презрамки беше в същия нюанс на червеното и разкриваше дългите крака и бледата ѝ кожа. Беше пуснала косата си и тъмни кичури пълзяха по голите ѝ рамене. Корин беше пълната противоположност на жена ми, но бе огледален образ на всяка друга жена, минала през живота ми през последните години.

— Гидиън, сигурно можеш да отделиш няколко минути за една стара приятелка…

Облегнах се назад на бюрото и скръстих ръце.

— Освен това ще бъда така любезен и няма да извикам охраната. Казвай бързо, Корин.

Тя се усмихна, но в очите ѝ с цвят на аквамарин имаше тъга.