Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 66
Перейти на страницу:

— Дина Тонере…

В този миг погледите ни се срещнаха.

— О, Боже! — прошепна той и зарови лице в дланите си. — О, Боже! Не отново. Госпожице, умолявам ви, смилете се над мен… смилете се над мен, вървете си.

— Не мога. Заключиха вратата — опитах се да звуча колкото се може по-спокойно, но гласът ми все пак леко трепереше. — Ще прекарам тук нощта.

Той ме погледна учудено, но после отново сведе глава.

— Защо?

— Това е заради нещо между мама и Дракан.

За него беше съвсем естествено да гледа човека, с когото разговаря. На моменти забравяше, че това съм аз, и погледите ни се срещаха, въпреки че всъщност изобщо не му се искаше. Всеки път, щом станеше така, той се свиваше, сякаш прободен от силна болка.

— Ти си дъщерята на Жрицата, нали? — попита ме той и отново скри лицето си в ръце.

— Да.

— Имаш нейните очи.

— Да…, знам.

Тогава обърнах внимание на ръцете му. Не му бяха позволили да се измие. По външната им част, между пръстите, по кокалчетата и под ноктите имаше засъхнала кръв. Не му бяха позволили да се измие. Ако мама беше права и той действително беше невинен… А те го принуждаваха да седи тук с ръце, покрити с кръв — кръвта на баща му, на Адела и на момчето… Беше прекарал целия ден и цялата нощ така, с кръвта на семейството си по себе си.

Внезапно осъзнах, че имаше нещо по-важно от това да изчистим пода. Взех едната кофа, поставих я пред него и му подадох грубия, жълтеникав сапун.

— Ето — казах аз. — Сега можеш да се измиеш.

Той остана неподвижен за миг. После рамената му започнаха да треперят и за секунда се уплаших, че ще заплаче. Никодемус протегна ръце напред, разпери пръсти и видях, че те също треперят. Наложи си да устои по-дълго на погледа ми. Имаше тъмносини очи, почти като тези на Дракан, но сега бяха толкова кръвясали, че ми беше трудно да ги гледам.

— Благодаря — рече ми той. — Не вярвах, че дъщерята на Жрицата може да е толкова… милостива.

Никодемус грабна парчето сапун, както гладният се нахвърля върху комата хляб. Първо изтърка дланите и ръцете си, после си свали ризата и изми лицето и торса си, накрая дори и косата, макар че след това затрепери от студ. Едната половина на гръдния му кош беше покрита със синини. Приличаше на ковача Рикерт, след като го беше ритнал големият товарен кон на мелничаря. Никодемус нямаше с какво да се избърше, защото не искаше отново да докосва кървавата риза. Аз свалих престилката си и му я подадох.

— Благодаря — каза ми той и още един път се насили да ме погледне в очите, макар че това му причиняваше болка.

— Ще измръзнеш така — промърморих аз, когато той захвърли ризата в най-далечния край на килията.

— Няма страшно — отвърна ми той. — Едва ли ще живея още дълго, та да имам време да се разболея.

— Мама им е казала, че си невинен.

— Така ли?

Той се взря в ръцете си.

— Значи тя знае повече от мен самия.

После отново вдигна очи към мен, сякаш се надяваше, че болката ще намалее, ако устои по-продължително време на погледа ми.

— Как може да ме смята за невинен след като знае… — гласът му затрепери, но той продължи. — След като знае какво съм вървил и какво не съм. След като знае за всяка една мерзка, ужасна и жалка моя постъпка. За хората, на които съм сторил зло. За моментите, в които не ми е достигала смелост. За нещата, които съм отнемал от другите и за тогава, когато съм бил твърде дребнав, алчен или страхлив, за да дам. Не, госпожице, аз изобщо не съм невинен! — той изплю последната дума, сякаш му беше горчала. — Но въпреки това не мога да повярвам, че съм… че съм наранил Адела. Или момчето, Биан, който… Не, не вярвам, че съм бил в състояние да го извърша, независимо колко пиян съм бил.

— И мама твърди, че не си бил ти. А тя рядко греши.

Той впери празен поглед в нещо, невидимо за мен — картини, призраци от миналото или спомени.

— Не помня — промълви тихо. — Не помня дали съм го извършил, но не помня и дали не съм. А и ми е малко трудно да забравя, че кръвта им беше по ръцете ми.

Вгледах се за миг в него.

— Не мисля, че ти си ги убил — казах му аз, като се опитах да звуча колкото се може по-убедено.

— Ти си още дете — рече ми той. — Децата винаги виждат само най-хубавото у хората. — Празнотата изчезна от погледа му. — Защо всъщност си тук? — продължи Никодемус. — Дракан трябва съвсем да се е побъркал, щом затваря малки момиченца в килията на осъден на смърт.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)