Поп, дама, вале [bg]

— Това е нечувано, — прекъсна го Марта, — наистина ли петдесет и пет? Сигурна съм, че човек може да се спазари.

Франц си помисли, че вече всичко е наред, но реши да не избързва.

— Там хазяинът е такова едно инат старче. И дяволът не може да го придума…

— Знаете ли какво? — каза изведнъж Марта. — Нямам нищо против да отида там, да поприказвам.

Франц зажумя от удоволствие. Вървеше му. Ужасно му вървеше. Без да говорим за това колко хубаво е да се разхождаш по улиците с тази дама с червени устни и палто от къртича кожа. Резкият есенен въздух, блесналият тротоар, съскането на автомобилните гуми, ето го — истинския живот. Да имаше и нов костюм, ярка вратовръзка, тогава — пълно щастие. Помисли си какво приятно, почтително да каже…

— Още не мога да забравя колко странна бе срещата ни във влака. Невероятно!

— Случайност! — отрони Марта, замислена за нещо свое. — Ето какво — продължи, докато се заизкачваха по стръмната стълба на петия етаж. — Не бих искала мъжът ми да знае, че съм ви помогнала… Не, няма никаква тайна; просто не искам, и толкова.

Франц се поклони. Не е негова работа. Но се запита: ласкае ли го казаното от нея, или го обижда? Трудно беше да определи.

На позвъняването дълго не се отзова никой. Франц се вслуша — не се чуваха приближаващи се стъпки. Беше съвсем тихо. Затова му се стори съвсем неочаквано, когато вратата се отвори. Старче в сиво, с бръснато, смачкано лице и гъсти, извити вежди, ги пусна мълчаливо да влязат.

— Идвам за втори път — каза Франц, — бих искал да видя стаята още веднъж.

Старчето притисна в знак на съгласие ръка към гърдите и тръгна бързо, съвсем беззвучно по дългия, възтъмен коридор.

„Невероятни дебри — помисли си с погнуса Марта и отново й се привидя закачливата усмивка на мъжа й: на мен се скара, а ти му помагаш, на мен се скара, а ти…“

Впрочем стаята се оказа светличка, доста чиста: до лявата стена дървено, навярно скърцащо легло, умивалник, печка; вдясно два стола, сламено кресло с претенция за изисканост; в средата малка маса; в ъгъла скрин; на едната стена огледало с дефект, на другата — жена само по чорапи.

Франц погледна с надежда Марта, тя посочи с чадъра доста празната дясна стена и с някак дървен глас попита, без да поглежда към старчето:

— Защо сте махнали кушетката, тук преди явно е стояло нещо.

— Кушетката се продъни, сега е на поправка — отвърна глухо старчето и наведе глава встрани.

— После ще я върнете — каза Марта, вдигна очи и включи за миг електричеството. Старчето също вдигна очи.

— Така — каза Марта и пак протегна чадъра: — Спално бельо има ли?