Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Поп, дама, вале [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Поп, дама, вале [bg]

Электронная книга - «Поп, дама, вале [bg]». Краткое содержание книги:

Франц, младеж от провинциално градче, заминава за Берлин, за да работи в магазина на свой далечен и заможен чичо, който, заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчаваща се, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става неин любовник. Връзката разцъфва, задълбочава се, копнежът на двамата един по друг става неудържим и постоянен - и се разгръща в кроежи как да се отърват от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята любов и на неговото богатство. Следва низ от изненадващи, ту забавни, ту драматични обрати, все по-осезаема става сянката на смъртта - дали ще я има и дали тя ще е очакваната? Поп, дама, вале (1928) е вторият роман на Владимир Набоков, издаден на руски под псевдонима Сирин. Английската версия, дело на сина на писателя Дмитрий, датира от 1968-а и е последвана от филмова адаптация с Джина Лолобриджида и Дейвид Нивън в главните роли.
От всичките ми романи Поп, дама, вале е най-ведрият. Владимир Набоков
Често се изкушаваме да мислим, че ранните произведения на Набоков са просто репетиции за неговите шедьоври. Това е дълбоко погрешно - романът Поп, дама, вале свидетелства за същото майсторство на перото, каквото личи и в по-нататъшните творби. Джилиън Тиндъл
Пъстротата, мощта и богатството на усещанията у Набоков нямат дори блед съперник в съвременната белетристика. Прочитът на Набоков е стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Това е най-близкото нещо до чистата чувствена наслада, което прозата може да даде. Мартин Еймис
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 83
Перейти на страницу:

Там, в оранжев пеньоар, навела гола, кадифенобяла шия, която особено подчертаваше тъмната й коса, събрана отзад на нисък, дебел кок, до огледалото седеше Марта и си лъскаше ноктите с розова чортова кожа. В огледалото Драйер видя гладките й слепоочия, белия равнобедрен триъгълник на челото, напрегнатите вежди — и понеже Марта не вдигна глава, не се озърна, разбра, че тя се сърди.

С желание да влоши положението, той каза меко:

— Ти защо изчезна? Можеше да го почакаш да си тръгне… наистина…

Без да вдига очи, Марта отговори:

— Много добре знаеш, че днес сме канени на чай. Тъй че не пречи и ти да се пооправиш.

— Имаме още час — каза Драйер, — аз, откровено казано, бих искал да подремна.

Марта движеше бързо кожата и мълчеше. Той хвърли сакото, развърза вратовръзката, после седна на ръба на кушетката и си засваля обувките.

Марта се наведе още по-ниско и изведнъж каза:

— Да се чудиш как някои хора са абсолютно лишени от чувство за собствено достойнство.

Драйер изсумтя.

След минута Марта със звън хвърли нещо върху стъкления плот на тоалетката и рече:

— Любопитно ми е да знам какво си е помислил този младеж за теб? Говори ми на „ти“, наричай ме „чичо“… Нечувано…

Драйер се усмихна, мърдаше пръстите на краката си и гледаше как преливат отсенките на златистата коприна на чорапите.

Марта се обърна изведнъж към него, опря се на бялата облегалка на креслото и подпря брадичка с юмрук. Единият й крак беше преметнат връз другия и бавно се поклащаше. Тя се взираше втренчено в мъжа си, прехапала устна.

Съпругът я погледна изпод вежди, със святкащи, палави очи.

— Ти постигна своето — каза замислено Марта. — Уреди племенничето. Сега ще има да се занимаваш с него. Сигурно си му наобещал куп благини.

Драйер съобрази, че няма да може да подремне, седна по-удобно, опря теме в стената и се замисли какво ще стане, ако каже сега, да речем, нещо такова: и ти си имаш приумици, душице: пътуваш във втора класа, а не в първа — защото втора с нищо не е по-долу, а се прави невероятна икономия, спестява се огромната сума от двайсет и седем марки и шейсет пфенига, която иначе щяла да потъне в джобовете на онези мошеници, които са измислили първа класа. Ти биеш кучето, защото на кучето не му се полага да се смее високо. Всичко това е така и всичко е, да предположим, вярно. Но позволи и на мен да си поиграя, остави ми племенничето…

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)