Поп, дама, вале [bg]

— Да не закъснеете за службата. Внимавайте да не закъснеете.

След което старчето, кой знае защо, намигна.

Франц реши, че не му остава друго, освен да излезе от къщи за цял ден, сякаш наистина е до седем на работа.

Така се видя принуден по неволя да разглежда столицата — по-точно, както му се струваше, най-„столичната“ й част. Принудата на тези разходки отравяше новостта. До вечерта така капваше от умора, че тъй или иначе не можа да изпълни предишния си толкова разкошен план — да поскита из нощните огнени улици, да се повгледа във вълшебните нощни дами. Още първия ден, стигнал някъде далеч, той се озова на широка скучна улица с много параходни кантори и галерии за картини, — а като погледна стълба с надпис, видя, че е на булеварда, който навремето така пищно му се беше присънвал. Редичките липи ронеха листа. Арката в края беше цялата в скелета: а в другия край имаше странен простор — докато минаваше по протежение на канала, където на едно място маслено петно преливаше като дъга над водата и замайващо лъхаше на мед от шлеповете, от които хора с розови ризи стоварваха планини круши и ябълки, той видя от моста две жени с лъскави шапки за къпане; те съсредоточено пръхтяха, мятаха равномерно ръце и плуваха една до друга точно по средата на водната ивица. В музея за антични предмети той прекара два часа, разглеждайки с ужас пъстрите саркофази и портретите на египетски младенци с големи носове. Почиваше си дълго в шофьорските кръчми и на тъй удобните пейки в необятния парк. Слизаше в прохладните недра на подземната железница и, седнал на червената кожена седалка, загледан в блестящите щанги, по които се изкачваше, сякаш беше златен, живак, очакваше с нетърпение да прекъсне най-сетне въглената чернилка, громоляща покрай прозорците. Толкова му се искаше да намери онзи огромен магазин на Драйер, за който така почтително говореха в родното му градче. Но в дебелия телефонен указател бяха посочени само домът му и кантората. Магазинът явно се казваше някак иначе. Франц не знаеше, че столицата се е придвижила на запад, затова скиташе из централните и северните улици, където, според него, трябваше да са налице най-богатите магазини, най-оживената търговия и, замирайки пред витрините с конфекция, все гадаеше не е ли това магазинът, в който ще работи.