Убийствени сънища [bg]

— Откъде знаеш?

— Нат Кели. Той е добър. Не прави грешки.

— Това не означава, че не може да интерпретира неправилно онова, което открие. — Той се обърна към Софи. — Майкъл добре ли е?

Тя рязко кимна.

— Но има мъртъв мъж в спалнята ми.

Джок погледна Ройд.

— Един от хората ти?

— Не убивам собствените си хора — каза той саркастично. — Влезе в къщата преди мен. Щеше да я убие. Не можех да го допусна. Имах нужда от нея.

Погледът на Джок се премести върху Софи.

— Софи?

— Той го уби.

— И кой е жертвата?

Тя поклати глава.

— Не знам.

— Тогава, мисля, че е по-добре да погледна. — Той хвана Софи за ръката. — Хайде. Да влезем вътре. Не искаш да предизвикаш любопитството на съседите, нали?

Софи не помръдна. Гледаше Ройд.

— Той няма да те нарани — каза Джок. — Станало е недоразумение.

— Недоразумение? Той уби човек преди пет минути.

— И спасих кожата ти — каза студено Ройд.

— Очевидно за свои собствени цели.

— Абсолютно.

— Ройд, тя не е целта — повтори Джок. — Ще ти обясня, когато имам възможност. А междувременно, стой мирен.

Рой замръзна.

— Заплашваш ли ме?

— Само ако не стоиш мирен. Но ще е глупаво да се борим един с друг. Ние сме на една и съща страна. Всъщност през последните няколко дни се опитвах да те открия. — Направи гримаса. — Но не съм сигурен, че мога да се разбера с теб. МакДъф отбелязва факта, че от известно време на мен ми липсва опит. А ти живееш живот, който определено те държи във форма.

— Не ми говори глупости. Ти беше най-добрият. И нищо не забравяш.

— Ние сме на една и съща страна — повтори Джок. — Дай ми малко време и ще ти го докажа.

Ройд не искаше да отстъпи пред Джок. Или поне Софи мислеше така. Тя виждаше напрегнатостта под спокойната външност. За миг си помисли, че насилието, което се таеше в него, ще избухне, но после той се обърна рязко и влезе в коридора.

— Огледай тялото. Ако е бил професионалист, позволил е на емоциите да му попречат. Беше й толкова ядосан, че не ме чу да приближавам зад него.

— Не искам този Ройд в къщата си, Джок — каза Софи. — Пет пари не давам какво има между вас двамата. То няма да повлияе нито на мен, нито на сина ми.

— Не мисля така — каза рязко Ройд с блеснали очи. — Затънала си в това до гуша и всичко, което ще направя оттук нататък, ще се отрази и върху теб. По-добре се надявай, че Джок ще успее да ме накара да повярвам на онова, което ми каже. Макар да не е много вероятно.

— Спокойно. — Джок побутна Софи в къщата и затвори входната врата. — Софи, приготви ни кафе, докато оглеждаме тялото. Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от глътка кофеин.

— Искам да дойда с вас…

Това беше лъжа. Не искаше да види онзи мъртвец с кървавия нож, който стърчеше от гърдите му. Какво щеше да промени това?