Убийствени сънища [bg]

— Не, не можех. Това ме подлудяваше. Какво откри за нея?

— Не много. Всички в сградата работят по двайсет и четири часа, за да се приготвят за преместването, и успях само веднъж да вляза в стаята, където държат документите. Тя е сънен терапевт и практикува в болницата на университета „Фентуей“.

— Сънен терапевт. — Той стисна устни. — О, да, това изглежда съвсем нормално. Имаш ли адреса й?

Кели кимна.

— Има къща в предградията на Балтимор. Близо до болницата.

— И близо до сградата с лабораториите?

— Точно така. — Той направи пауза. — Ти определено ли мислиш да я преследваш?

— Казах ти за намерението си. Откри ли нещо друго?

— Не. Разведена е и има десетгодишен син.

— Има ли някой друг в къщата?

Кели сви рамене.

— Казах ти, че информацията за нея е съвсем оскъдна. Бях прекалено зает. Ще е по-добре да изчакаш, докато открия…

— И да рискувам тя да се скрие някъде? — Той поклати глава. — Ще действам сега. Имаш ли снимка?

— Стара. — Кели бръкна в джоба си и му подаде фотокопие. — Добре изглежда.

Ройд втренчи поглед в снимката.

— Да. Знаеш ли дали спи със Санборн?

— Казах ти, че нямах възможност да…

— Знам. Знам. Просто си помислих. Когато търсиш още информация, виж дали няма да разбереш и това.

Кели се спря до колата, а Ройд разглеждаше снимката, докато той отключваше.

— Може би не. Не прилича на жена, която е лесно да командваш, а той обича да властва в сексуалните игри. Преди няколко години уби проститутка в Токио.

— Очарователно. Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Няма много неща, които да не знам за Санборн. Но провери все пак. — Ройд влезе в колата. — Ти ще се върнеш ли в сградата?

Кели кимна.

— Нали затова ми плащаш. Там цари хаос заради преместването. Може и да си дам почивка.

— И може някой да ти пререже гърлото.

— Твоята загриженост ме разчувства.

Ройд мълча известно време.

— Да, загрижен съм за теб. Не искам да принасям в жертва на Санборн още човешки животи. Отнел е достатъчно.

Кели се усмихна.

— Освен това, ме харесваш.

— Понякога.

— И това е нещо, щом го казваш ти. И то след като си скъсвам задника от работа за теб повече от година. — Той направи гримаса. — С мен всичко ще е наред. А това може да е последната ми възможност да се докопам до онези формули. Сигурни ли сме, че няма други копия?

— Санборн не би рискувал. Цената на РЕМ-4 е на границата на невъзможното. Когато бях под властта му, той беше истински фанатик по отношение секретността и контрола над процеса. Но може би ще успеем да се доберем до тях чрез тази Дънстън. — Ройд стисна устни. — Ще знам тази вечер.

— Ще отидеш направо там?

— Няма да я оставя да се изплъзне между пръстите ми.