Убийствени сънища [bg]

— Мат Ройд. Може и да си чувала името ми.

— Не, не съм.

Той сви рамене.

— Имаше толкова много, нали?

— Не знам за какво говориш.

— Стаята на сина ти е надолу по коридора, нали?

Той се обърна към вратата. Тя скочи на крака.

— Откъде знаеш? Не се приближавай до него!

— Проучих малко нещата, преди да видя как този приятел отвори прозореца. Но този, който те нападна, може да е решил да…

— Току-що бях в стаята на Майкъл.

Но някой може би беше успял да влезе в стаята му, докато тя се бореше с нападателя, помисли си, изпаднала в паника. Профуча край Ройд, който също беше тръгнал по коридора. Отвори широко и рязко вратата на стаята на Майкъл. Светлината от нощната лампа не беше силна, но тя го видя да лежи спокоен в леглото.

Може би.

Трябваше да е сигурна. Запристъпва безшумно. Той дишаше дълбоко, равно. Не толкова дълбоко. Отвори сънено очи.

— Мамо? Нещо не е наред ли?

— Здравей — каза тя тихо. — Добре си. Само проверявах как си. Заспивай.

— Добре… — Очите му се затвориха. — Готвила ли си? На блузата ти има кетчуп.

Беше забравила за кръвта.

— Да, правих сос за спагетите. Ще имаме спагети утре вечер. Направих истинска бъркотия. Лека нощ, Майкъл.

— Лека нощ, мамо…

Тя се обърна и излезе от стаята. Ройд стоеше в коридора.

— Той изглежда добре.

Софи кимна рязко и затвори вратата.

— Как влезе в къщата?

— През задната врата.

— Беше заключена.

— Много добра ключалка. Трябваха ми няколко минути.

— Крадец ли си?

Мъжът изкриви устни.

— Когато ми наредят. Правил съм от всичко по малко и много от нещата, които е вършил и убиецът, който се опита да ти пререже гърлото. Тези неща ми се удават. Имах и нужното обучение, и нужния опит преди РЕМ-4.

Тя замръзна.

— Какво?

— РЕМ-4. — Той я гледаше със силно присвити очи. — Не се преструвай, че не знаеш за какво говоря. В момента не съм много търпелив. Необходимо е малко, за да ме изкара от релси.

— Махни се от дома ми! — каза тя с неравен глас.

— Няма ли да ми благодариш, че ти спасих живота? Каква грубост. — Той стисна устни. — Ако започнеш да ми сътрудничиш, може и да те отърва от онова тяло в спалнята. Бива ме в тези работи.

— Откъде знаеш, че няма да се обадя в полицията? Той нахлу в дома ми. — Тя го гледаше втренчено право в очите. — Ти — също.

— Заплашваш ли ме? Не обичам заплахите.

Обзе я страх. Господи, този тук я плашеше повече от онзи маниак в спалнята й.

Тя навлажни устни.

— Ти си този, който заплашва. Ти влезе в дома ми. Откъде да знам, че ако онзи мъж не ме беше нападнал, ти нямаше да го направиш?

— Няма как да знаеш. Все още мога да те нападна. Но се опитвам да се контролирам. Ако ми дадеш каквото искам, имаш шанс да оцелееш.