Убийствени сънища [bg]

— Но вие спорехте много за мен, чувах ви.

— Да. Но спорехме и за много други неща. Което не означава, че и без това нямаше да се разведем.

— Честно?

Тя покри дланта му със своята.

— Честно.

— И всичко е наред, ако харесвам Жан?

— Чудесно е, че харесваш Жан. Баща ти е щастлив с нея. Това е важно. — Тя взе хартиена салфетка и избърса сметаната от устата му. — И е много мила с теб. А това е дори още по-важно.

Той помълча.

— Татко казва, че Жан е малко нервна заради кошмарите ми. Мисля, че затова не искат да пренощувам у тях.

Това копеле. Беше прехвърлил вината на Жан, за да може да излезе чист от цялата работа. Насили се да се усмихне.

— Тя ще свикне с тях. А може и да не й се наложи да свикне. Както каза, те вече не идват всяка нощ. Ти се подобряваш.

Той кимна и мълча известно време.

— Пита ме за Джок.

Тя отпи от шоколада си.

— Така ли? Разказал си му за Джок?

— Разбира се. Споменах името му два пъти последния път, когато с татко отидохме на кино.

— И какво искаше да знае той?

Майкъл се усмихна широко.

— Татко запита какво прави Джок в къщата през цялото време. Сякаш реши, че тук става нещо нередно.

— И ти какво му каза?

— Казах му истината. Че Джок е твой братовчед и че е в града, защото си търси работа.

Това беше истината, доколкото Майкъл знаеше. Тя трябваше да измисли логично обяснение, когато Джок се появи.

— Ние имахме късмет с него — каза тя. — Джок много ни помага, нали? Мисля, че го харесваш.

Той кимна, но усмивката му се стопи.

— Знаеш ли, смущавам се, когато имам кошмари, а в къщата има непознати. Но не се чувствам по този начин с Джок. Струва ми се, че… той знае.

Джок знаеше. Никой не би могъл да познава това мъчение по-добре.

— Може би знае. Джок е много чувствителен. — Тя се изправи. — Изпи ли го? Ще измия чашата ти.

— Аз ще я измия сам. — Той скочи и занесе и двете чаши до мивката. — Ти приготви шоколада. Така е справедливо.

„Но няма никаква справедливост в онова, което Майкъл преживява“, помисли си Софи с горчивина.

— Правилно. Благодаря. Готов ли си да се върнеш в леглото?

— Предполагам.

Тя се загледа внимателно в лицето му.

— Не е достатъчно да предполагаш. Ако не си готов, ще поседим и ще поговорим. Може да изгледаме един диск.

— Готов съм. — Той й се усмихна. — Ти се върни в леглото. Аз ще се свържа с монитора. — Направи гримаса. — Ще се радвам, когато мога да спя и без него. Чувствам се като човек от филм за извънземни.

Тя се напрегна.

— Това е необходимост, Майкъл. Така е по-сигурно. Вероятно след няколко седмици ще можем да опитаме без него.