![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
Орлов слезе от влака, прегърна Уолдън по руски обичай, но съвсем набързо, и се качиха в каретата.
„Не си губят времето“, каза си Феликс.
Лакеят и двама носачи започнаха да товарят багажа му в каретата. Скоро стана ясно, че няма да съберат всичко, и Феликс се усмихна при мисълта за своя картонен полупразен куфар.
Каретата обърна, явно лакеят щеше да остане на гарата, за да се погрижи за багажа. Носачите се приближиха до прозореца и една ръка в сив ръкав пусна по няколко монети в шепите им. Каретата потегли, а Феликс яхна колелото и я последва.
В суматохата на лондонския трафик не беше трудно да не я изпуска от очи по „Странд“ и през парка „Сейнт Джеймс“. От другата страна на парка каретата пое по страничен път, измина няколко метра и внезапно свърна към затворен от стена двор.
Феликс скочи от велосипеда и го забута по тревата в края на парка, докато не стигна точно срещу входа на двора. Видя как каретата спира пред внушителната порта на голяма къща. Над покрива на каретата мярна два цилиндъра, единия черен, а другия сив, които изчезнаха в сградата. После вратата се затвори и това беше.
Лидия оглеждаше критично дъщеря си. Шарлът стоеше пред голямото огледало в роклята, с която щеше да бъде представена в двореца. Мадам Бурдон, слаба, елегантна шивачка, се суетеше около нея с карфици, прихващаше волан тук, закрепваше дипла там.
Шарлът изглеждаше красива и невинна — точно ефектът, който се очаква да произведе една дебютантка. Роклята от бял тюл с пришити кристали стигаше почти до пода и отчасти покриваше миниатюрните обувки с остри носове. Деколтето, което се спускаше чак до талията, бе запълнено с кристален корсет. Четириметровият шлейф от сребърна сърма, поръбен с бледорозов шифон, беше прихванат в единия край с огромна сребристобяла фльонга. Тъмната коса на Шарлът беше вдигната високо и увенчана с диадема, която бе принадлежала на предишната лейди Уолдън, майката на Стивън. В косата й бяха втъкнати и две бели пера.
„Детенцето ми е вече почти пораснало“, помисли си Лидия и каза:
— Прекрасна е, мадам Бурдон.
— Благодаря ви, милейди.
— Много е неудобна — обади се Шарлът.
Лидия въздъхна. Това беше точно в стила на дъщеря й.
— Ще ми се да не беше толкова фриволна — възрази Лидия.
Шарлът клекна, за да хване шлейфа си.
— Не е нужно да клякаш, ето, виж как се прави. Обърни се наляво. — Шарлът го направи и шлейфът се спусна от лявата й страна. — Събери го с лявата ръка, после се извърти още малко наляво. — Сега шлейфът се простираше по пода пред Шарлът. — Тръгни напред и с дясната ръка прехвърляй шлейфа върху лявата, докато вървиш.
— Става — усмихна се Шарлът. Когато се усмихваше, цялата засияваше. „Преди беше такава през цялото време“, помисли си Лидия. Когато дъщеря й беше малка, тя винаги знаеше какво става в главата й, но с порастването човек се научава да се прикрива.
— А теб кой те научи на всичко това, мамо? — попита Шарлът.
— Първата жена на чичо ти Джордж, майката на Белинда, ме напътстваше, преди да ме представят в двореца. — Искаше да й каже: „Тези неща се показват лесно, трудните уроци обаче трябва да усвоиш сама“.
В стаята влезе гувернантката Мария. Тя беше много дейна, лишена от сантименталност жена с металносива рокля, единствената прислужница, която Лидия беше довела от Санкт Петербург. Външният й вид не се беше променил за деветнайсет години. Лидия нямаше престава на колко е: на петдесет? Шейсет?
— Княз Орлов пристигна, милейди. Шарлът, изглеждаш великолепно!
Вече почти настъпи времето Мария да започне да я нарича „лейди Шарлът“, помисли си Лидия.
— Шарлът, слез веднага, щом се преоблечеш. — Момичето бързо започна да развързва шлейфа от раменете си, а Лидия излезе от стаята.
Откри Стивън в салона, пиеше шери. Той докосна голата й ръка и каза:
— Обичам да те виждам с летни рокли.
Тя се усмихна.
— Благодаря ти. — Помисли си, че и той изглежда доста добре със сивото сако и сребристата вратовръзка. И в брадата му имаше сиво и сребърно. „Можехме да сме толкова щастливи, ти и аз…“ Внезапно й се прииска да го целуне по бузата. Озърна се бързо да огледа стаята: един лакей стоеше до бюфета и наливаше шери в чашите. Тя трябваше да потисне импулса си. Седна и прие чаша от слугата.