Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
кратки заповеди на мъжете, които товареха последната шейна.
Олга хвана ръката на сестра си и я дръпна.
- Хайде, Васочка - подкани я тя, когато детето започна да влачи крака.
Момичетата се затичаха към Пьотър. Последният самун изстиваше в
ръката на Олга.
- Лек път, татко - каза Олга.
Koлko прилича моята малка Оля на майка си, помисли си Пьотър. Макар и само в
лицето. Което донякъде е добре... Марина беше като ястреб в клетка. Олга е no-kpomka.
Ще я омъжа добре.
Той се усмихна на дъщерите си.
- Бог да пази и двете ви - каза той. - Може да ти доведа съпруг, Оля.
Вася издаде звук, наподобяващ приглушено ръмжене. Олга се
изчерви и се засмя, като за малко не изпусна хляба. Пьотър се наведе
да го хване и се зарадва, че го направи - тя беше разрязала кората и бе
сипала вътре мед, който да се разтопи от топлината. Отхапа голям
комат - зъбите му бяха все още добри - и спря за момент, дъвчейки
блажено.
- А ти, Вася - строго добави Пьотър, - слушай сестра си и стой близо
до къщата.
- Да, татко - отвърна Вася, но погледна с копнеж към ездитните коне.
Пьотър избърса уста с опакото на ръката си. В тълпата се беше
установило някакво подобие на порядък.
- Сбогом, дъщери мои - рече Пьотър. - Тръгваме, пазете се от шейните.
Олга кимна малко тъжно. Вася изобщо не кимна - имаше непокорен
вид. Разнесе се хор от викове, заплющяха камшици и групата
потегли.
Олга и Василиса останаха сами в двора, заслушани в звънчетата на
отдалечаващия се керван, докато звуците не заглъхнаха в утрото.
***
Две седмици след като тръгнаха - с доста голямо закъснение, но без
инциденти, - Пьотър и синовете му преминаха през външните стени на
Москва, този кипящ от живот парвенюшки търговски център на
бреговете на река Москва. Помирисаха града много преди да го видят, тъй като беше обвит в пушека на хиляди огньове, а в един момент през
мъглявината започнаха да се провиждат ярките зелени, червени и сини
куполи. Най-сетне видяха и самия град - енергичен, но занемарен, като
хубава жена с крака, тънещи в мръсотия. Високите златни кули се
издигаха гордо над отчаяната беднотия, а украсените със златна
дърворезба икони гледаха непроницаемо, докато княгините и жените
на фермерите идваха да целунат скованите им лица и да се помолят.
Улиците бяха целите в киша, стъпкана от безброй крака. В
стремената на момчетата се вкопчваха просяци с почернели от зимата
носове. Коля ги риташе, но Саша стискаше мръсните им ръце.
Улиците завиваха ту в едната, ту в другата посока. Яздиха дълго и
бавно и червеното зимно слънце вече се спускаше на запад, когато
най-сетне стигнаха - уморени и опръскани с кал - до една масивна, обкована с бронз и завършваща с кули дървена порта. Дузина
копиеносци наблюдаваха пътя, а по стената имаше стрелци с лъкове.
Гледаха студено Пьотър, шейните и синовете му, но след буркан с
хубава медовина на капитана строгите лица мигновено омекнаха.
Пьотър се поклони първо на капитана, а после и на подчинените му, при което стражите ги поздравиха шумно и им махнаха да минават.
Кремъл беше истински град в града с палати, хижи, конюшни, ковачници и безброй недостроени църкви. Макар първоначалните
стени да бяха издялани от як дъб, с годините дървеният материал беше
прогнил и ставаше само за горене. Доведеният брат на Марина, Великият княз Иван Иванович, беше наредил стените да бъдат
заменени с още no-масивни. Вонеше на глината, с която измазваха
дървото, за да получи поне минимална зашита срещу огъня.
Навсякъде наоколо дърводелци си подвикваха един на друг и
изтупваха дървените стърготини от брадите си. Слуги, свещеници, боярини, гвардейци и търговии се суетяха насам- натам и вдигаха
врява. Татари, яхнали хубави коне, говореха с руски търговии, подкарали натоварени шейни. Бяха склонни да избухнат и при най-малкия повод и всеки се нахвърляше с крясъци върху другия. Коля
зяпаше навалицата, като прикриваше нервността си с високо вдигната
глава. Конят му се дърпаше, когато ездачът докоснеше юздата.
Пьотър беше идвал в Москва и преди. С няколко властни думи
осигури конюшня за конете и място за шейните.
- Погрижи се за конете - нареди той на Олег, най-верния му човек. - Не
се отделяй от тях.
Навсякъде се мотаеха слуги без работа, подозрителни търговии и