Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Камахия Бхарати беше млада, най-много на двайсет и пет години, и беше облечена в сари от коприна, тъй лека, че сякаш се рееше на два-три сантиметра от тялото й, вдигната от дъхавия пулс на женствеността, която лъхаше от нея като уханен ветрец.
Винаги съм свързвал думата „сласт“ с пищните форми на Рубенс, с примамливата плът, но стройното тяло на тази млада жена, едва загатнато под мърдащите пластове коприна, ме изуми именно с усещането за сласт, толкова силно, че устата ми пресъхна, а съзнанието ми се изпразни от всякакви мисли.
— Камахия е племенницата на М. Дас, Боби. Дошла е да пита за статията ти и от един час си говорим.
— О!
Погледнах Амрита, после отново момичето. Не се сетих какво друго да кажа.
— Да, господин Лучак. До мен достигнаха слухове, че чичо ми поддържа връзка с някои от бившите си колеги. Исках да разбера дали сте виждали чичо ми… дали той е добре…
Тя сведе очи и замълча.
Седнах в края на креслото.
— Не — отвърнах аз. — Не съм го виждал, той обаче е добре. Но ми се иска да се срещнем. Да го видя. Пиша статия за…
— Да.
Камахия Бхарати се усмихна и остави Виктория в средата на леглото, при одеялцето и плюшеното й мече. Прокара леко, с много обич тънките си мургави пръсти по бузката на бебето.
— Няма да ви притеснявам повече. Исках само да узная как е със здравето чичо ми.
— Ама, разбира се! — отвърнах аз. — С удоволствие ще поговорим с вас, госпожице Бхарати. Щом сте познавали добре чичо си… това ще ми помогне за статията. Ако поостанете малко…
— Трябва да вървя. Баща ми очаква, когато се прибере, да си бъда вкъщи. — Тя се обърна и се усмихна на Амрита. — Защо да не ви разкажа, когато се срещнем утре, както се уговорихме?
— Чудесно! — каза Амрита. За пръв път от Лондон я виждах толкова спокойна. Тя се извърна към мен. — Камахия знае един добър продавач на сари недалеч оттук, при кино „Елит“. Всъщност ми се иска, докато сме в Калкута, да купя малко плат. Но само ако утре нямаш нужда от мен, Боби.
— Ммм, и аз не знам — отвърнах й. — Добре, разберете се. Нямам представа за кога ще ми уговорят среща.
— В такъв случай ще ви звънна утре — рече момичето.
Усмихна се на Амрита и аз усетих, че ревнувам и ми се иска да е възнаградила мен с такава усмивка. Младата жена стана и се ръкува с Амрита, като междувременно намести сарито с изящното движение, присъщо на всички индийки.
— Чудесно — отвърна Амрита.
Камахия Бхарати ми кимна леко, докато вървеше към вратата. Аз също й кимнах, после тя излезе. След нея остана едва доловим прелъстителен мирис.
— Майко мила! — възкликнах аз.
— Отпусни се, Робърт — каза Амрита. В ясното английско произношение се прокрадваше намек на развеселеност. — Тя е само на двайсет и две години, но от единайсет години е сгодена. През октомври се омъжва.
— Жалко — заявих аз и се свлякох на леглото до бебето.
Виктория се извърна и замаха с ръце, готова за игра. Аз я люшнах във въздуха. Тя издаде радостни звуци и зарита.
— Наистина ли е племенница на Дас?
— Помагала му е с ръкописите. Острела му е моливите. Ходела е да му носи книги от библиотеката. Поне така твърди.
— Виж ти! Сигурно е била на десет години. Виктория се разписка, когато я завъртях, обърнах я и пак я люшнах.
— Била е на тринайсет, когато той е изчезнал безследно. Доколкото разбрах, баща й се е скарал с Дас точно преди смъртта на баща им.
— На баща им ли? А, да, значи…
— Точно така. При всички положения името му не се споменава у тях от години. Останах с впечатлението, че тя се притеснява да се обърне към Чатерджи и Съюза на писателите.
— Но дойде при нас.
— Друго е — напомни Амрита. — Ние сме чужденци. Не влизаме в сметките. Ще ходим ли все пак на вечеря?
Сложих Виктория върху корема си. Лицето й беше поруменяло от удоволствие и тя се чудеше дали да не се разплаче. Заби пети в стомаха ми и запълзя върху гърдите ми. Стисна в мъртва хватка яката ми.
— Къде ще хапнем? — попитах аз. Обясних, че в девет и половина имам среща с Тайнствения непознат на Кришна. — Малко късно е да ходим до центъра. В стаята ли да поръчам вечеря или ще отскочим до „Покоите на принца“? Доколкото разбрах, имало програма с екзотични танци, изпълнени от някоя си Фатима.
— Виктория няма да кротува — каза Амрита. — Но според мен ще предпочете Фатима пред вечеря в стаята.
— Да вървим тогава — подканих аз.
— Ще се приготвя бързо.
Фатима беше дебела застаряваща индийка, която преспокойно можеше да изпълнява екзотичните си танци и пред деца от прогимназията, без това да предизвиква скандал. И все пак тълпата дебели застаряващи посетители в „Покоите на принца“, главно мъже, дошли по двама, изглеждаха доста очаровани от изпълнението й. За разлика от Виктория. Тя се разплака и тримата се изнесохме още по средата на втория танц на Фатима.