Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
От миналата нощ светът като че ли се беше променил, бе станал по-ясно видим. Сякаш след като години наред се беше взирал в нещо, без да го вижда, изведнъж всичко се бе изяснило.
Младата жена не млъкваше. Докато четеше, правеше гримаси и нервно сритваше крака на масата. Джей преглътна прозявката си. Толкова е вглъбена, каза си. Вглъбена и някак отблъскваща в тази своя съсредоточеност, като пубертет, който оглежда кожата си за черни точки. Във всяко изречение се повтаряше думата „дявол“ или „дяволите“, вероятно в търсене на автентичност. Прииска му се да избухне в смях. Момичето я произнасяше натъртено: „дияволите“.
Знаеше, че не може да е пиян. Беше изпил бутилката преди няколко часа и дори тогава бе почувствал само леко замайване. След случилото се през деня беше решил да не ходи на курса, но все пак отиде, неочаквано ужасен от перспективата да се прибере обратно вкъщи и да се сблъска с безмълвното неодобрение на вещите на Кери. Ще убия времето, каза си. Само ще убия времето. Може би виното на Джо наистина беше изветряло, но Джей изпитваше странно въодушевление. Сякаш обичайният ход на събитията бе спрял за ден и му беше дал извънредна почивка. Може би състоянието му се дължеше на това, че напоследък мислеше твърде много за Джо. Спомените бяха нахлули накуп в главата му, твърде много, за да бъдат подредени, сякаш в изпитата бутилка имаше не вино, а време, изпарило се от киселата утайка като дим, като дух, който го беше променил, беше го направил… какъв? По-луд? По-разумен? Не можеше да се съсредоточи. Радиостанцията за стари шлагери, нагласена постоянно на отминалите лета, безцелно свиреше в главата му. Чувстваше се отново на тринайсет, попаднал в плен на видения и фантазии. Тринайсетгодишен, отново в училище, и уханието на лятото влиза през прозореца, Поуг Хил Лейн е наблизо, само трябва да свие зад ъгъла, и тежкото тиктакане на часовника отброява секундите до края на учебния срок.
Внезапно осъзна, че сега той е учителят. Учител, полудял от нетърпение в очакване на ваканцията. Учениците му отчаяно копнееха да бъдат тук, жадно попиваха всяка най-безсмислена дума. В края на краищата той беше Джей Макинтош, човекът, написал „Три лета с Джо Пръстената ябълка“. Писателят, който не пише. Учител, който няма на какво да ги научи.
Тази мисъл го накара да се разсмее с цяло гърло.
Стори му се, че нещо витае във въздуха. Тънка струйка смехотворен газ, непознат аромат, долетял отдалеч. Момичето с монотонния глас престана да чете — или може би беше свършило — и го погледна обидено, сякаш го обвиняваше. Толкова приличаше на Кери, че Джей не можа да се с държи и отново се разсмя.
— Днес си купих къща — обяви той неочаквано.
Те го гледаха, без да реагират. Един младеж в риза а ла Байрон си записа: „Днес… си купих… къща.“
Джей извади брошурата от джоба си и отново я погледна. Беше се поизмачкала и зацапала от многото разглеждане, но при вида на снимката сърцето му подскочи.
— Не точно къща — поправи се. — Замък. Чато3 — той отново се засмя. — Така го наричаше Джо. Неговото чато в Бордо.
Отвори брошурата и прочете текста на висок глас. Студентите покорно го изслушаха. Момчето с байроновската риза си водеше записки.
— „Шато Фудуен, Лот е Гарон. Ланскене су Тан. Този автентичен замък от XVIII век в сърцето на най-популярната винарска област във Франция включва лозе, овощна градина, езеро и обширна прилежаща земя плюс място за гараж, работеща дестилационна инсталация, пет спални, приемна и всекидневна, покрив с оригинални дъбови подпори. Подходящ за обновяване.“ Разбира се, струваше ми над пет хиляди лири. От 1975 година насам цените са скочили доста.
Изведнъж Джей се запита колко от присъстващите тук студенти са били родени през 1975. Те го гледаха мълчаливо, мъчеха се да проумеят.
— Извинете, господин Макинтош — това беше момичето, което продължаваше да стои изправено с войнствен вид. — Можете ли да обясните какво общо има това с моя разказ?
3
Неправилно произнесен вариант на думата „шато“ — chateau (фр.) — замък. — Бел.прев.