100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Но цялостната му заслуга е далеч по-голяма от тези отделни нововъведения и подобрения. Неговото значение се корени главно в това, че той съчетава всички печатарски елементи в една ефикасна производствена система. Защото печатарството, за разлика от всички предишни открития, е по същество технология за масово производство. Сама по себе си пушката е по-ефикасно оръжие от лъка и стрелата. Въздействието на печатната книга не е по-различно от въздействието на ръкописа. Следователно предимството на печатното произведение е в масовото производство. И тъй, Гутенберг не е разработил някакво отделно устройство или уред, нито дори поредица от подобрения, а цялостна производствена технология.
Биографичните сведения за Гутенберг са оскъдни. Знаем, че е роден около 1400 г. в. град Майнц, Германия. Заслугите му за печатарското изкуство датират от средата на столетието, а най-интересното му произведение, т. нар. Гутенбергова Библия, е отпечатано около 1454 г. (Странно, но името на Гутенберг не фигурира върху нито една от неговите книги, дори върху Библията му, въпреки че тя несъмнено е печатана в неговата печатница.) Той, изглежда, не е бил много добър търговец; сигурно е, че не е успял да спечели много пари от откритието си. Бил е ответник в няколко съдебни дела, едно от които довежда до конфискуване на машините му в полза на неговия съдружник Йохан Фуст. Гутенберг умира в родния си град в 1468 г.
Известна представа за неговото въздействие върху световната история можем да получим, ако сравним последвалото развитие в Китай и Европа. Когато Гутенберг се ражда, двата региона са приблизително еднакво напреднали технически. Но след като той открива модерното книгопечатане, Европа тръгва напред с много бързи крачки, докато Китай — където още дълго се използва ксилографията — се развива сравнително бавно. Ще бъде пресилено да кажем, че модерното книгопечатане е единствената причина за тази разлика; несъмнена е обаче ролята му.
Заслужава да отбележим още, че само трима души от този списък се отнасят към петте века, предшестващи Гутенберг, а шейсет и седем са живели през петте века след неговата смърт.
Това показва, че неговото откритие е важен фактор — може би дори решителният, — предизвикал коренни промени в нашата съвременност.
Почти е сигурно, че ако Бел не се беше родил, телефонът пак щеше да бъде изнамерен, и то горе-долу по същото време. Същото може да се каже и за повечето други изобретения. Ала без Гутенберг откриването на модерното книгопечатане вероятно щеше да закъснее с цели поколения и като вземем под внимание решителното въздействие на книгопечатането върху историята, Гутенберг несъмнено заслужава едно от челните места в тази книга.
9. ХРИСТОФОР КОЛУМБ
1451 — 1506
Опитвайки се да намери път на запад от Европа за Азия, Колумб открива случайно двете Америки и така оказва по-голямо влияние върху световната история, отколкото вероятно сам е очаквал. Неговото откритие, което поставя началото на епохата на изследванията и колонизирането на Новия свят, бележи съдбовна, повратна точка в историята. То отваря за европейците два нови континента, където растящото население може да се преселва, и им дава източник на минерални богатства и суровини, който променя европейската икономика. Колумбовото откритие води и до унищожаване на цивилизацията на американските индианци. В края на краищата то довежда до формирането на нови нации в Западното полукълбо, съвсем различни от индианските племена, населявали някога тази част от света, които оказват голямо влияние върху народите на Стария свят.
В основни линии Колумбовото житие е добре известно. Роден е в Генуа, Италия, в 1451 г. Когато възмъжава, става корабен капитан и опитен мореплавател. Стигнал до убеждението, че е възможно да се намери удобен път за Източна Азия през Атлантическия океан, той преследва тази цел с невиждана упоритост. Накрая успява да убеди кралица Изабела Кастилска да финансира неговото изследователско пътешествие.
Корабите му напускат Испания на 3 август 1492 г. Първата им спирка е на Канарските острови, близо до африканския бряг. Те тръгват оттам на 6 септември и отплават на запад. Дълго е това пътешествие, моряците се страхуват и искат да се върнат. Но Колумб настоява да продължат и на 12 октомври 1492 г. пътешествениците зърват земя.
Следващия март Колумб се връща в Испания и като победоносен изследовател е посрещнат с високи почести. Той прави още три пътешествия през Атлантическия океан с напразната надежда да стигне направо до Китай или Япония. Колумб настоява, че е открил път към Източна Азия, когато повечето хора отдавна са разбрали, че това не е вярно.