Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Бих искала да взема пари на заем.
Той се усмихна снизходително:
— Защо не. Ако ти трябва нова рокля или нещо друго, ще се радвам да…
— Искам да взема двеста хиляди долара.
Усмивката на Макалистър угасна.
— Това някаква шега ли е?
— Не, сър — Лара се приведе напред и сериозно обясни: — Искам да купя един парцел и да построя сграда на него. Имам важен клиент, който е готов да ми предложи договор за наем за срок от десет години. Това ще бъде гаранцията за стойността на земята и сградата.
Макалистър я разглеждаше намръщено:
— Обсъдила ли си това със собственика на земята?
— В момента го обсъждам — отвърна Лара.
Трябваха му няколко мига, за да го проумее.
— Чакай малко. Искаш да кажеш, че аз съм собственик на тази земя?
— Да. Става дума за парцела на ъгъла на Мейн Стрийт и Комършъл Стрийт.
— Ти си дошла тук, за да вземеш заем от мен и да купиш моя земя?
— Този парцел струва не повече от двадесет хиляди долара — проверих. Аз ви предлагам тридесет хиляди. Ще спечелите десет хиляди долара от земята плюс лихвата върху двеста хиляди долара, които ще ми дадете на заем, за да построя сградата.
Макалистър поклати глава:
— Искаш да ти дам заем от двеста хиляди долара без гаранция. Това е невъзможно.
Лара се приведе напред.
— Имате гаранция — ипотеката върху сградата и земята. Няма начин да загубите.
Макалистър седеше и я гледаше, обмисляйки предложението й.
— Знаеш ли, не ти липсва кураж — усмихна се той. — Но никога не бих могъл да обясня подобен заем пред директорския си съвет.
— Вие нямате директорски съвет — отвърна му Лара.
Усмивката му се превърна в гримаса.
— Вярно е.
Лара се приведе и той наблюдаваше как гърдите й се опряха до ръба на бюрото му.
— Ако се съгласите, мистър Макалистър, никога няма да съжалявате за това. Уверявам ви.
Той не можеше да откъсне очи от гърдите й.
— Ти съвсем не си като баща си, нали?
— Не, сър. „Изобщо не съм като него“, с ярост помисли Лара.
— Ако приемем, че проявя интерес — внимателно поде Макалистър, — кой е този твой наемател?
— Казва се Чарлс Коун. Служител е в „Континентъл Съплайс“.
— Веригата от магазини?
— Да.
Изведнъж Макалистър прояви силен интерес. Лара продължи:
— Искат да открият тук голям магазин, за да снабдяват с оборудване миньорите и дърварите.
Макалистър надуши бърз успех.
— Къде се запозна с този човек? — небрежно запита той.
— Той се настани в пансиона.
— Разбирам. Нека помисля, Лара. Ще поговорим отново утре.
Лара тръпнеше от вълнение.
— Благодаря, мистър Макалистър. Няма да съжалявате.
— Не, не мисля, че ще съжалявам — усмихна се той.
Същия следобед Шон Макалистър отиде в пансиона, за да се срещне с Чарлс Коун.
— Отбих се просто да ви кажа добре дошъл в Глейс Бей. Аз съм Шон Макалистър. Собственик на банката. Чух, че сте пристигнали в града. Но не би трябвало да сте в моя пансион, а в хотела ми. Много по-удобно е.
— Нямаше места — обясни мистър Коун.
— Защото не сме знаели кой сте.
— И кой съм? — любезно попита мистър Коун.
Шон Макалистър се усмихна:
— Хайде да не си играем, мистър Коун. Мълвата се разпространи. Разбирам, че проявявате интерес към наемането на сграда, която ще бъде построена на мой терен.
— И кой е този терен?
— Парцелът на Мейн и Комършъл. Страхотно местоположение, нали? Мисля, че няма проблем да се споразумеем.
— Аз вече съм се споразумял.
Шон Макалистър се разсмя:
— Лара? Малка хубавица, нали? Защо не дойдете с мен в банката и да направим договора?
— Мисля, че не ме разбрахте, мистър Макалистър. Казах, че вече съм се договорил.
— Мисля, че вие не ме разбирате, мистър Коун. Земята не е собственост на Лара, а моя.
— Но тя се опитва да я купи от вас, нали?
— Да, ала аз не съм длъжен да й я продам.
— А аз не съм длъжен да взема точно този парцел. Огледах още три други парцела, не по-лоши. Благодаря, че се отбихте при мен.
Шон Макалистър дълго го гледа.
— Искате да кажете… че сте сериозен.
— Напълно. Никога не правя нечисти сделки и никога не изменям на думата си.
— Но Лара не разбира нищо от строителство. Тя…
— Тя смята да намери хора, които разбират. Естествено ние трябва да дадем окончателното си одобрение.
Банкерът се замисли.
— Правилно ли съм разбрал, че „Континентъл Съплайс“ са готови да подпишат договор за наем за срок от десет години?
— Точно така.
— Разбирам. Е, при тези обстоятелства… нека си помисля.
Когато Лара се върна в пансиона, Чарлс Коун й разказа за разговора си с банкера. Лара се разтревожи: