Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Какво следва?
Тя вече ставаше експерт.
— Тази сутрин инсталираха подземните тръбопроводи. Утре започват да коват кофража за бетона, после да връзват желязната арматура на скелетната решетка — тя се ухили. — Разбирате ли това, което ви казвам?
Следващата стъпка беше наливането на бетона, а когато основите се втвърдиха, дойдоха огромни камиони с дървен материал и дърводелците започнаха да коват скелето. Шумът бе ужасен, но на Лара й звучеше като музика. Обектът бе изпълнен от звуците на ритмични удари с чук и воя на мощни триони. След две седмици вдигнаха панелите с отвори за прозорци и врати и сградата сякаш изведнъж изникна.
За минувачите зданието представляваше лабиринт от дърво и желязо, но за Лара беше съвсем друго. Това беше осъществената й мечта. Всяка сутрин и вечер тя отиваше в центъра и втренчено гледаше строежа. „Това е мое, мислеше Лара. Аз го притежавам“
След преживяването с Макалистър Лара се ужасяваше, че може да е забременяла. Повдигаше й се от самата мисъл. Но след месечното си неразположение изпита огромно облекчение. „Сега единственото, за което ще се безпокоя, е моята сграда.“
Тя продължи да събира наема за Шон Макалистър, защото трябваше да живее някъде, но всеки път се налагаше да мобилизира всичките си сили, за да влезе в кабинета му и да застане пред него.
— Прекарахме хубаво в Халифакс, нали, сладурче? Защо не го направим пак?
— Заета съм със строежа — твърдо отвръщаше Лара.
Темпото на работа се ускори, когато едновременно заработиха майсторите по покрива, железари и дърводелци. Броят на хора, материали и камиони се утрои.
Чарлс Коун бе напуснал Глейс Бей, но един път седмично се обаждаше по телефона.
— Как върви строежът? — попита я той последния път.
— Чудесно! — ентусиазирано отвърна Лара.
— В графика ли сте?
— Преди графика сме.
— Това е прекрасно. Сега мога да ти кажа, че не бях сигурен дали ще се справиш.
— Но все пак ми даде възможност. Благодаря, Чарлс.
— Едно добро дело заслужава добър отговор. Не забравяй, че ако не беше ти, сигурно щях да умра от глад.
От време на време Макалистър идваше при Лара на строежа.
— Върви много добре, нали?
— Да — отвръщаше тя.
Макалистър изглеждаше откровено доволен. Лара мислеше: „Мистър Коун грешеше за него. Той не се опитва да ме измами.“
До края на ноември сградата бързо растеше. Поставиха прозорците и вратите, завършиха външните стени. Постройката беше готова да й се постави мрежата от нерви и артерии.
Един понеделник в първата седмица на декември, темпото на работата по строежа започна да замира. Сутринта, когато Лара отиде на обекта, там имаше само двама души и те почти нищо не вършеха.
— Къде са останалите от екипа? — попита Лара.
— Те са на друг обект — обясни единият от мъжете. — Утре ще бъдат тук.
На другия ден нямаше никой.
Лара отиде с автобуса до Халифакс, за да се срещне с Бъз Стийл.
— Какво става? — попита го тя. — Работата спря.
— Няма защо да се тревожиш — увери я Стийл. — Неочаквано ударихме на камък на друг обект и трябваше временно да изтегля хората.
— Кога ще се върнат на строежа?
— Следващата седмица. Ще спазим графика.
— Бъз, знаеш какво означава това за мен.
— Разбира се, Лара.
— Ако сградата не е завършена в срока, аз я губя. Губя всичко.
— Не се безпокой, детето ми. Няма да допусна това.
Лара си тръгна с чувство на тревога.
Следващата седмица строителите отново не се появиха. Тя пак отиде в Халифакс при Стийл. — Съжалявам — каза секретарката. — Мистър Стийл отсъства.
— Трябва да говоря с него. Кога ще се върне?
— Извън града е, по работа. Не знам кога ще се върне.
Лара почувства първите тръпки на паника.
— Много е важно — настоя тя. — Той строи един мой обект. Трябва да е готов след три седмици.
— Не бих се тревожила, мис Камерън, щом мистър Стийл е казал, че ще бъде готов, значи така ще стане.
— Но нищо не става! — викна Лара. — Там не работи никой.
— Искате ли да разговаряте с неговия помощник мистър Ериксън?
— Да, моля ви.
Ериксън беше огромен, широкоплещест и дружелюбен мъж, който излъчваше спокойствие.
— Знам защо сте тук — каза той, — но Бъз ми предаде да ви уверя, че не трябва да се безпокоите за нищо. Малко задържахме вашия обект заради проблемите, които имаме с няколко големи строежа, но на вашата сграда й остават само още три седмици до завършването.