Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
Наблюдаваше Лара, която си вършеше работата в пансиона усмихната и никога не се оплакваше.
— Колко време смятате да останете при нас? — попита го Лара.
— Не знам точно. Може би седмица, може би месец — два…
Чарлс Коун беше загадка за Лара. Нямаше нищо общо с другите пансионери. Тя се опитваше да си представи с какво се занимава Коун. Явно не беше миньор или рибар, а не приличаше и на търговец. Изглеждаше по-издигнат от останалите, с по-добро образование. Беше казал на Лара, че опитал да се настани в единствения хотел в града, но нямало място. Лара забеляза, че той не яде почти нищо.
— Ако имате някакъв плод или малко зеленчуци… — казваше той, извинявайки се.
— Да не сте на някаква специална диета? — попита Лара.
— Донякъде. Ям само храна, съобразена с еврейските религиозни изисквания, но се опасявам, че в Глейс Бей няма такава…
На другия ден, когато Чарлс Коун седна на вечеря, пред него бе поставена чиния с агнешки флейки. Изненадан, той вдигна поглед към Лара.
— Извинявам се, но не мога да ям това — рече той. — Мисля, че обясних…
Лара се усмихна.
— Да. Тази храна е чиста.
— Какво?
— В Сидни открих еврейски пазар за месо. Това е купено оттам. Да ви е сладко. В наема ви влизат и две хранения на ден. Утре ще има бифтек.
От този момент нататък винаги когато Лара имаше малко свободно време, Коун се стремеше да разговаря с нея, да я предразположи да разкаже за себе си. Силно впечатление му направи бързата й схватливост и независимият й дух.
Един ден Чарлс Коун призна на Лара защо е дошъл в Глейс Бей.
— Аз съм служител в „Континентъл Съплайс“ — това беше известна в цялата страна верига. — Тук съм, за да потърся място за новия ни магазин.
— Колко вълнуващо — рече Лара. „Знаех си, не важна причина го е довела в Глейс Бей.“ — Вие ли ще го построите?
— Не. За тази работа ще намерим някого. Ние само наемаме сградите.
В три часа през нощта Лара се пробуди от дълбок сън и седна в леглото си. Сърцето й биеше лудо. Сън ли беше това? Не. Умът й работеше трескаво. Беше прекалено развълнувана, за да заспи отново.
Когато Чарлс Коун излезе от стаята си, за да закуси, Лара го чакаше.
— Мистър Коун… Знам едно страхотно място — изтърси изведнъж тя.
Той я зяпна озадачен:
— Какво?
— Мястото, което търсите за магазина.
— О? Къде?
Лара отбягна въпроса.
— Може ли да ви попитам нещо? Ако аз притежавах място, което ви харесва, и построя магазин на него, ще се съгласите ли да го наемете от мен за срок от пет години?
Той поклати глава:
— Въпросът е доста хипотетичен, нали?
— Отговорете ми! — упорстваше Лара.
— Лара, какво разбираш ти от строителство?
— Няма аз да го строя — отвърна тя. — За това ще наема архитект и добра строителна фирма.
Чарлс Коун внимателно я изучаваше.
— Разбирам. И къде е това чудесно място?
— Ще ви го покажа. Повярвайте ми, ще ви хареса. Съвършено е.
След закуска Лара заведе Чарлс Коун в центъра на града. На ъгъла на Мейн Стрийт и Комършъл Стрийт в центъра на Глейс Бей имаше голям празен парцел. Коун го бе разглеждал преди два дни.
— Този парцел имах предвид — каза Лара.
Коун стоеше и се преструваше, че го изучава.
— Имаш нюх. Местоположението е много добро.
Той вече беше поразпитал дискретно и бе научил, че собственик е някакъв банкер — Шон Макалистър. Задачата на Коун бе да намери подходящ парцел, да уреди построяването на сградата и после да я наеме. За компанията нямаше никакво значение кой ще я построи, стига да бъдат удовлетворени изискванията им.
Коун наблюдаваше Лара и си мислеше: „Прекалено млада е. Идеята й не струва. И все пак… «В Сидни намерих еврейски пазар за месо. Утре ще има бифтек.»“ Тя беше толкова състрадателна.
Лара говореше развълнувано:
— Ако мога да закупя тази земя и построя сграда, която да отговаря на изискванията ви, ще я наемете ли за пет години?
Той помълча, после бавно отвърна:
— Не, Лара. Договорът за наемане ще трябва да бъде за десет години.
Този следобед Лара отиде при Шон Макалистър. Той я погледна изненадан, когато тя влезе в кабинета му.
— Подранила си, Лара. Днес е сряда.
— Знам. Искам да ви помоля за една услуга, мистър Макалистър.
Шон Макалистър я изучаваше. „Тя наистина се е превърнала в красиво момиче. Не, не момиче — жена.“ Виждаше как гърдите й са издули памучната блуза, с която бе облечена.
— Седни, мила. Какво мога да направя за теб?
Лара беше прекалено развълнувана, за да сяда.
— Искам да взема заем.
Това съвсем го изненада.