Планета за изгнаници [Planet of Exile - bg]

— Мразя те, ти не си човешко същество, мразя те!

Вече не плачеше. Но отмести поглед встрани и двамата потънаха в мълчание, което продължи доста дълго.

— Ролери! — каза той тихо. — Погледни ме.

Тя не се подчини. Агат тръгна към нея, но Ролери се дръпна назад и изкрещя:

— Не ме докосвай! — Гласът й приличаше на писъка на буревестника, а чертите на лицето й се изкривиха.

— Съвземи се! Ето — дай ръка, дай! — Тя се опита да се отскубне, но той я хвана здраво за китките. И двамата застинаха в това положение.

— Пусни ме — каза тя накрая с естествен глас. Той веднага я освободи.

Ролери си пое дълбоко дъх:

— Гласа ти… чух гласа ти вътре в мен. Долу на пясъците. Можеш ли пак да ми говориш по точи начин?

— Да — кимна той, като я наблюдаваше внимателно и спокойно. — Но нали ти казах, че това е за пръв и последен път.

— Все още чувам гласа ти. Чувствам го. — И тя си запуши ушите с ръце.

— Зная… Съжалявам. Когато те повиках, не знаех, че си вирс… че си от Тевар. Това с противозаконно. А и не би трябвало да ме чуеш…

— Какво значи вирс?

— Така ви наричаме.

— А себе си как наричате?

— Хора.

Тя хвърли поглед към стенещата, потънала в здрач гора, към сивите пролуки сред дървета, към гърчещия се облачен небосвод. Разлюляната сива вселена имаше странен вид, но вече не я плашеше. Допирът с него, осезаемият допир с ръката му разсейваше натрапчивото усещане, че присъствието му е неуловимо, и разговорът я изпълваше с все по-голямо спокойствие. Сега тя разбра, че през последното денонощие почти не е била на себе си.

— Могат ли всички от вашите хора… да говорят така?

— Някои могат. Това е умение, което се придобива. Само трябва да се упражнява. Ела тук, поседни за малко. Доста преживя днес. — Макар и винаги рязък, сега гласът му сякаш издаваше нещо съвсем различно — като че настоятелността, с която я бе извикал там, на пясъците, вече се превръщаше в безкрайно сдържана, несъзнателна молба, в зов за близост. Те седнаха на един повален базуков дънер на няколко метра от пътеката. Ролери забеляза, че походката му е различна от тяхната — стойката на тялото, съвкупността от движенията му й бяха изцяло непознати. Най-силно впечатление й правеха тъмнокожите му ръце, пъхнати между коленете.

— И вашите хора са могли да научат езика на мисълта, ако са искали. Но не са проявили никакво желание, струва ми се, че го наричат магъосничество… В книгите ни пише, че самите ние сме го научили от други същества, много отдавна и на Друг свят на име Роканан. Това е колкото умение, толкова и дарба.

— Можеш ли да чуваш, когато си поискаш, какво казват мислите ми?

— Забранено е — бе категоричният му отговор, който разпръсна страховете й.

— Научи ме на това умение — изведнъж му се примоли тя като някое дете.

— Ще ни е нужна цялата Зима.

— А ти за една Есен ли успя?

— Е, отиде и част от Лятото — усмихна се той.

— Какво означава вирс?