Планета за изгнаници [Planet of Exile - bg]

— Добре дошъл, Алтера — рече старецът, погледна лукаво към двамата си внуци и продължи, — заповядай да хапнеш с нас.

Още от младини той обичаше да всява смут у околните. Затова едно време все гледаше да се измъкне и да отиде при пришълците. А сега чрез този жест вътрешно се освободи от смътното чувство за срам. То не му даваше покой, откакто спомена пред другите мъже за пришълката, която му бе жена толкова отдавна.

Агат прие поканата спокоен и невъзмутим както преди и яде колкото да покаже сериозното си отношение към гостоприемството. После изчака, докато се нахранят другите и жената на Укует прибере набързо, и каза:

— Слушам думите ти, старейшино.

— Няма да чуеш нищо особено — отвърна Уолд и се уригна. — Ще изпратим бързоходци до Пернмек и Алакскат. Но много малко бяха тези, които говориха за война. Студът се увеличава с всеки изминал ден — единственото безопасно място е вътре, между стените, под покривите. Ние не витаем в миналото като вас, но знаем какъв е бил и все още е Човешкият закон и го спазваме.

— Законът ви е хубав — отвърна пришълецът, — дори прекалено хубав, щом и гаалите са се поучили от него. Миналите Зими сте били по-силни от гаалите, тъй като племената ви са заставали заедно насреща им. А сега и те са разбрали, че силата се крие в многочислеността.

— Да, но в случай че вестта отговаря на истината — намеси се Укует, който, макар и внук на Уолд, бе по-голям от Умаксуман.

Агат вдигна мълчаливо глава към него и той веднага избегна срещата с този тъмен поглед.

— Ако не отговаря, тогава защо гаалите идват на юг с такова закъснение? — отвърна Умаксуман. — Какво ги задържа? Нима преди са чакали някога, докато приберем реколтата?

— Кой знае? — намеси се Уодд. — Миналата Година дойдоха, преди да изгрее Снежната звезда, това си го спомням. Но помни ли някой как беше по-предната Година?

— Може да се движат по Планинския проход — предположи другият внук — и въобще да не минат през Аскатевар.

— Бързоходецът каза, че са завзели Тлокна — отсече Умаксуман, — а Тлокна се намира северно от Тевар на крайбрежния път. Защо не повярваме на тази вест, защо не предприемем нещо?

— Защото хората, които воюват през Зимата, не доживяват до Пролетта — изръмжа Уолд.

— Ами ако дойдат…

— Ако дойдат, ще се бием.

Настъпи кратко мълчание. Този път Агат не погледна към никого, а сведе черните си очи като човешко същество.

— Хората казват — отбеляза Укует с присмехулен и тържествуващ глас, — че пришълците притежават необикновена сила. Самият аз не знам нищо, тъй като съм роден през Лятото и за първи път през тази лунна фаза виждам един от тях, да не говорим, че за първи път сядам с един от тях. Но ако те са магьосници и притежават такава сила, защо им е потрябвала нашата помощ?

— Не искам да чувам! — изрева Уолд с мораво лице и насълзени очи. Укует се удари през лицето. Вбесен от безочливото отношение към един гост на шатрата и от собствената си обърканост и нерешителност, които го подтикваха към спор и с двете страни, старецът дишаше тежко и не отместваше пламналия си поглед от младежа, който криеше лицето си.