Златни рибки
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Златни рибки». Краткое содержание книги:
— Но с теб вече е свършено, с теб и ухилената ти мутра. Вдигай лапи да ти взема патлака. По-живо, господинчо!
Беше момиче, метър и петдесет и пет, най-много шейсет кила. Просто едно дребно момиче. Аз съм висок метър и осемдесет и един и тежа почти деветдесет килограма. Вдигнах ръце и я халосах по ченето.
Лудост беше, но ми дойде до гуша от номерата на двойката Мадър-Донован, от пищовите на Мадър-Донован, от заканите на Мадър-Донован. Халосах я по ченето.
Отхвръкна един метър назад и играчката в ръцете й изгърмя. Куршумът опари реброто ми. Тя политна и започна да пада бавно, като при забавен филмов кадър. Имаше нещо неестествено в това движение. Госпожа Сайп докопа колта и я простреля в гърба.
Мадър рязко се извъртя и в същия миг Сайп се метна срещу него. Мадър отскочи назад, извика и отново го взе под прицел. Сайп замръзна на място и на мършавото му лице се върна широката налудничава усмивка.
Куршумът от колта блъсна момичето напред — сякаш врата се затръшна от силно течение. Вихрушка от синя материя, нещо се удари в гърдите ми… нейната глава. Зърнах за миг лицето й, докато падаше възнак — чуждо лице, което не бях виждал преди.
Сетне се сви на купчинка в краката ми, дребна, неподвижна, бездиханна фигурка, изпод която заизтича аленина, а високата безмълвна жена зад нея стискаше с две ръце димящия колт.
Мадър стреля два пъти в Сайп. Все още ухилен, той рухна напред и се удари в ръба на масата. Лилавата течност, с която беше намазал рибката, го изпръска. Мадър стреля в него още веднъж, докато той падаше.
Измъкнах моя лугер и прострелях Мадър в най-болезненото място, което ми дойде наум и което не беше смъртоносно — свивката на коляното. Той падна, сякаш се бе препънал в невидима тел. Сложих му белезници още преди да заохка.
Разритах револверите насам-натам, отидох при госпожа Сайп и измъкнах от ръцете й огромния колт.
Известно време в стаята беше много тихо. Към капандурата се виеха струйки дим — мътносиви, бледи под лъчите на следобедното слънце. Чувах грохота на прибоя в далечината. После наблизо се разнесе хриптене.
Сайп се мъчеше да каже нещо. Жена му допълзя на колене и се наведе над него Между устните му изби кръв и мехурчета. Мигаше учестено, мъчейки се да избистри съзнанието си. Усмихна й се. Хриптящият му глас произнесе много тихо:
— Воалите, Хати… черните воали…
Сетне отпусна глава и усмивката се стопи от лицето му. Главата му клюмна на една страна върху голия под.
Госпожа Сайп го докосна, после много бавно се изправи и ме погледна — спокойна, със сухи очи.
— Ще ми помогнете ли да го занеса до леглото? — попита с нисък, ясен глас. — Не искам да лежи тук с тези хора.
— Разбира се. Какво каза той?
— Не знам. Някаква безсмислица за рибките, струва ми се.
Подхванах Сайп под мишниците, а тя за краката и го пренесохме на леглото в спалнята. Тя скръсти ръцете му на гърдите и притвори клепачите му. Отиде до прозореца и спусна щорите.
— Това е всичко, благодаря — рече, без да ме погледне. — Телефонът е долу.
Седна на стола до леглото и положи глава върху завивката до ръката на Сайп. Излязох от спалнята и затворих вратата.
12
Кракът на Мадър кървеше леко, нищо опасно. Зяпаше ме с обезумели от страх очи, докато пристягах с носна кърпа бедрото му над коляното. Предположих, че сухожилието му е скъсано, възможно бе капачката да е надробена. Сигурно щеше да понакуцва на път към бесилката. Слязох долу и постоях на терасата. Гледах двете коли пред къщата, склоновете на хълма и далечния пристан. Никой не би могъл да определи откъде са долетели изстрелите, освен ако случайно не е минавал наблизо. Много вероятно беше изобщо да не са обърнали внимание. Сигурно доста се стреляше из горите наоколо.
Върнах се в къщата и погледнах телефона, окачен на стената в хола, но още не исках да го използвам. Нещо ме човъркаше. Запалих цигара, загледах се през прозореца, а някакъв призрачен глас произнесе в ушите ми: „Воалите, Хати, черните воали.“
Върнах се обратно в стаята с рибките. Мадър вече стенеше — тежко, задъхано. Но какво ми пукаше за садист като него?
Момичето беше мъртво. Нито един аквариум не беше повреден. Рибките плуваха спокойно в зелената вода, бавно, кротко и безгрижно. И на тях не им пукаше за Мадър.
Аквариумът с китайските воали беше в ъгъла, около четирийсетлитров. Бяха само четири — едри парчета, по десетина сантиметра всяко, целите черни като въглища. Две вдишваха въздух на повърхността и две лениво се поклащаха на дъното. Имаха набити, дебели телца, пищни опашки и високи гръбни перки, а облещените им телескопични очи ги правеха да приличат на жаби, ако човек ги гледа отпред.