Златни рибки
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Златни рибки». Краткое содержание книги:
Сайп седеше като вцепенен. Големите му възлести ръце, стиснати между коленете, не помръдваха. Безжизнените му очи просто се взираха в нищото.
— Но няма да отчаеш мошениците — продължих. — Те никога няма да се откажат. Винаги ще се намерят двама-трима с достатъчно време, достатъчно пари и достатъчно злоба, за да надделеят. Ще намерят начин да разберат онова, което ги интересува. Ще отвлекат жена ти или ще те замъкнат в гората и ще те изтезават. И ще трябва да отстъпиш… Докато аз имам почтено солидно предложение.
— От чия банда си? — внезапно попита Сайп. — Стори ми се, че надуших ченге, но вече не съм толкова сигурен.
— От застрахователното — отговорих. — Ето какво ти предлагам. Наградата е общо двайсет и пет бона. Пет за момичето, което ми предаде информацията. Получило е сведенията по редовен начин и заслужава своя пай. Десет хилядарки за мен. Аз свърших цялата работа и зяпах във всички дула. Десет за теб с моето посредничество. Сам не можеш да вземеш и цент. Какво ще кажеш? Как ти се струва?
— Чудесно — рече нежно. — Освен едно. Нямам никакви перли, ченге.
Изгледах го навъсено. Това бе последният ми коз. Нямах повече. Отлепих гръб от стената, пуснах угарката на пода и я стъпках. Обърнах се да си вървя. Той стана и вдигна ръка.
— Почакай малко — продума сериозно, — ще ти го докажа.
Мина пред мен и излезе от стаята. Хапех устни и разглеждах рибките. Дочух отнякъде шум на автомобилен двигател, не много близо. Някой отвори и затвори чекмедже, очевидно в съседна стая.
Сайп се върна. В мършавия си юмрук стискаше лъскав колт калибър 45. Стори ми се дълъг колкото мъжки лакът. Насочи го към мен и каза:
— Перлите са тук, шест парчета. Оловни перли. Мога да среша мустаците на муха от петдесет метра. Не си никакъв детектив. А сега да те няма… И кажи на пъргавите си приятели, че съм готов да им избия зъбите с куршуми всеки делничен ден и два пъти в неделя.
Не мърдах. В мъртвите очи на мъжа се четеше лудост. Не смеех на шавна.
— Перчиш се — казах бавно. — Мога да докажа, че съм детектив. Ти си бивш затворник и дори притежаването на това желязо е вече противозаконно. Свали го и да поговорим разумно.
Колата, която бях чул, като че ли спираше пред къщата. Изскърцаха спирачки. Чуха се стъпки по алеята, после нагоре по стълбите. Внезапно прозвучаха резки гласове, сподавено възклицание.
Сайп заотстъпва гърбом, докато не се озова между масата и големия осемдесет или столитров аквариум. Усмихна ми се с широката открита усмивка на боксьор, притиснат в ъгъла между въжетата.
— Виждам, че приятелите ти май те настигнаха — процеди. — Вади патлака и го хвърляй на пода, докато още имаш време… и дишаш.
Не помръдвах. Гледах рошавите косми над очите му. Взрях се и в очите му. Знаех, че ако помръдна, дори за да направя онова, което искаше от мен, щеше да стреля.
По стълбите се заизкачваха стъпки. Бяха препъващи се, тромави, с намек за боричкане. В стаята влязоха трима души.
11
Госпожа Сайп влезе първа, вдървено, с изцъклени очи, с ръце, сковано присвити в лактите, и с протегнати напред пръсти, дращещи нищото, опипващи нещо, което го нямаше. В гърба й беше опрян пистолет, малкият трийсет и втори калибров на Каръл Донован, стиснат опитно в малката й безмилостна ръка.
Мадър влезе последен. Беше нафиркан, храбър от бутилката, зачервен и наострен. Насочи към мен своя „Смит & Уесън“ и ме загледа със злобна усмивка.
Каръл Донован блъсна встрани госпожа Сайп. Възрастната жена се препъна в ъгъла и се свлече на колене с невиждащи очи.
Сайп гледаше втренчено малката Донован. Беше раздразнен от това, че е момиче, младо и хубаво. Явно не беше свикнал на такива като нея. Видът й изгаси огъня в него. Ако бяха влезли само мъже, щеше да ги надупчи на решето.
Дребното тъмнокосо момиче с бяло лице го изгледа студено и произнесе с ледения си, напрегнат глас:
— Хайде, татенце. Хвърли патлака. И без резки движения.
Сайп се наведе бавно, без да сваля очи от нея. Сложи огромния си колт на пода.
— Ритни го по-далеч, татенце.
Сайп го ритна. Револверът се плъзна по голите дъски към центъра на стаята.
— Така те искам, стара пушко. Дръж го под око, Ръш, докато разоръжа ченгето.
Двата пистолета размениха мишените си и твърдите сиви очи сега гледаха мен. Мадър се приближи малко към Сайп и насочи своя „Смит & Уесън“ към гърдите му. Момичето се усмихна. Не беше приятна усмивка.
— Много си хитър бе! Умреш да се завираш между шамарите. — Постарах се усмивката ми да е привлекателна, защото госпожа Сайп приплъзваше колене по пода и всяко движение я приближаваше до колта.