Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Тя също бе чувала за злите мрачни елфи и не можеше да остави Конър сам.
— Обърни се! — изкрещя младият мъж.
Несъзнателно Дризт се опита да отговори с помощта на езика на жестовете — сложните мимики и движения с ръце, които мрачните елфи често използваха, за да общуват.
— Той прави заклинание! — извика Елени и легна по очи на полянката с боровинките. Конър изкрещя и се хвърли срещу мрачния елф. Преди да разбере какво става, Дризт сграбчи младежа под лакътя, а с другата си ръка изви китката му, за да вземе оръжието. Мрачният елф завъртя тежкия меч три пъти над главата на Конър, после го преметна във въздуха, хвана острието на меча и го подаде на младия мъж с дръжката напред. Дризт разпери ръце и се усмихна. Според обичаите на мрачните елфи показването на превъзходство без нараняването на опонента означаваше покана за приятелство. Но тази ослепителна демонстрация успя да предизвика в най-големия син на фермера Бартоломю Тисълдаун само страхопочитание и ужас.
Конър дълго остана със зяпнала уста. Мечът падна от ръката му, но той не забеляза това, панталоните му се намокриха и прилепнаха към краката му, но той не усети нищо.
От гърдите на младежа се изтръгна ужасен вик. Той грабна пищящата Елени и двамата се втурнаха към яворовата горичка, за да приберат останалите. После всички заедно се затичаха към къщи и не спряха докато не достигнаха портите на фермата.
С разперени ръце, Дризт остана сам на полянката с боровинките. Усмивката му бавно се стопяваше.
Две очи като живи въглени наблюдаваха с особен интерес сцената, разиграла се на полянката.
Неочакваната поява на мрачния елф, облечен в гнолски плащ, бе отговорила на много от въпросите на Тифанис. Куиклингът бе огледал внимателно труповете на гнолите и не можеше да приеме, че смъртоносните им рани бяха нанесени от грубо изкованите оръжия на фермерите от града.
Когато видя великолепно изработените ятагани, висящи на колана на мрачния елф и изумителната ловкост, с която той бе обезвредил момчето на фермера, Тифанис разбра какво се е случило.
Прашните следи, който оставяше след себе си, можеха да объркат и най-добрия преследвач в Царствата. Тифанис беше дух, който никога не се движеше в една посока. Той профучаваше край планинските пътеки, обикаляше около стволовете на някои дървета, спускаше се нагоре-надолу по други и често удвояваше, дори утрояваше пътя си. Но разстоянията не го притесняваха.
Дризт още стоеше на полянката и размишляваше над провалената среща, когато дребният куиклинг застана пред огромния, морав баргест.
4
Тревоги
Бартоломю Тисълдаун промени коренно мнението си за чудатото същество, което Лиъм бе нарекъл „Дризит“, след като най-големият му син Конър му бе дал друго, много по-приемливо название — мрачен елф. През целия си четирийсет и петгодишен живот, фермерът Тисълдаун беше живял в Малдобар — градът, намиращ се на петдесет мили нагоре по поречието на Реката на мъртвите орки, североизточно от Сундабар. Бащата на Бартоломю беше прекарал живота си в Малдобар, дядо му също. През всичките тези години фермерът Тисълдаун бе чул за мрачните елфи само веднъж — тогава се носеха слухове, че малкото селище на горските елфи, намиращо се в Мразовития Лес, на стотина мили северно от града на фермерите, е било нападнато. Говореше се, че вероятните извършители са били отряд мрачни елфи, но селището бе атакувано преди повече от десет години.
Когато чу разказа на децата си за станалото при полянката с боровинките, фермерът Тисълдаун не можа да успокои страховете си, все пак той не знаеше нищо за тези опасни тъмнокожи същества. Конър и Елени бяха пораснали достатъчно и можеха да се грижат за себе си в подобни критични ситуации. Те бяха видели елфа отблизо и бяха убедени, че кожата му е била тъмна.
— Единственото нещо, което не мога да проумея — каза Бартоломю на Бенсън Делмо, дебелият веселяк, кмет на Малдобар и на останалите фермери, събрали се в къщата му същата нощ, — е защо този мрачен елф е пуснал децата. Не съм експерт по мрачните елфи, но съм чувал достатъчно, за да очаквам съвсем различно поведение от тях.
— Може атаката на Конър да е била по-добра, отколкото той самият предполага — тактично се обади Делмо. Всички бяха чули историята за обезоръжаването на младежа. Лиъм и останалите деца на Тисълдаун, с изключение на клетия Конър, разбира се, винаги бяха готови да разкажат отново този момент от случката.