Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Най-големият син наистина оценяваше доверието, което му бе гласувал кмета, но не можеше да излъже. Конър поклати категорично глава:
— Той ме надхитри — призна си младежът. — Може би бях прекалено изненадан, когато го видях, но той ме победи, при това съвсем честно.
— Не му е било лесно да го стори — добави Бартоломю, за да разсее подигравките на групата. — Всички сме виждали как се бие Конър. Миналата зима той повали три гоблина, че дори и вълците, които яздеха.
— Успокой се, добри ми Тисълдаун — предложи кметът. — Никой не се съмнява в превъзходството на сина ти.
— Аз се съмнявам в произхода на този враг! — заяви едрият и рунтав като мечок Роди МакГрисъл, най-настървеният за битка жител на града. Роди прекарваше повече време в планината, отколкото в грижи за фермата си. Тези задължения не бяха от най-приятните за него и когато се обявеше награда за ушите на някой орк, Роди неизменно обираше повече скъпоценности, отколкото всички в града взети заедно.
— Сядай си на мястото — заяви планинецът, когато Конър понечи да стане и да се защити. — Знам, че казваш това, което си видял и вярвам, че си видял това, което казваш. Но ти го нарече „мрачен елф“ — зад тези две думи се крие нещо много по-страшно, отколкото можеш да си представиш. Ако беше видял мрачен елф, предполагам, че ти и хлапетата щяхте да сте вече мъртви на онази поляна с боровинките. Не, не мисля, че е бил мрачен елф, но из онези планини бродят и други същества, дето могат да направят това, което казваш, че е направило съществото.
— Назови ги де — обади се сърдито Бартоломю. Той не харесваше особено Роди. МакГрисъл се бе усъмнил в историята на сина му и това го бе подразнило. Фермерът Тисълдаун държеше на почтеността на семейството си. Всеки път, когато грубият и шумен Роди идваше на посещение в дома му, Бартоломю Тисълдаун и жена му трябваше цяла седмица след това да напомнят на децата си, особено на Лиъм, какво означава прилично държание.
Роди сви рамене, без да се обижда от тона на съгражданина си.
— Гоблин, трол или може би горски елф, престоял на слънце — след последните си думи той избухна в смях, като зарази с веселието си всички присъстващи в къщата и успокои настъпилото напрежение.
— Но как можем да разберем какво е това същество? — попита Делмо.
— Ще разберем като го намерим — заяви Роди. — Утре призори — каза той и посочи всички, седящи на трапезата, — ще тръгнем и да видим какво ще открием!
За да сложи край на импровизираното събрание, МакГрисъл удари с ръце по масата и се изправи. На път към вратата той се обърна веднъж и намигна пресилено на насядалите около масата, а устните му се разтеглиха в широка, почти беззъба усмивка.
— И, момчета — добави той, — да не забравите оръжията си!
Грубият планинец си тръгна към къщи, а гръмкият му смях продължи да отеква в ушите на фермерите дълго след като бе затръшнал вратата. Когато всички започнаха да се разотиват, един от мъжете предложи с надежда:
— Може да повикаме пазител. Чух, че има в Сундабар, една от сестрите на лейди Алустриел.
— Още е рано да предприемаме такива мерки — заяви кметът Делмо и попари обнадеждените усмивки на фермерите.
— Нима може да е рано, когато са замесени и мрачни елфи? — побърза да добави Бартоломю.
Кметът сви рамене.
— Нека тръгнем с МакГрисъл. Ако някой може да разбере какво се крие в планината, това е той — заяви Делмо, после тактично се обърна към най-големия син на Тисълдаун — Вярвам на думите ти, Конър. Наистина ти вярвам, но трябва да сме сигурни, преди да се обърнем за помощ към такава забележителна личност, като сестрата на владетелката на Града на сребърната луна.
Кметът и останалите фермери поеха всеки към къщи, а в кухнята на Тисълдаун останаха само Бартоломю, баща му — Марке и Конър.
— Не беше гоблин, нито пък горски елф — промълви тихо и смутено младежът, а в тонът му се усещаше гняв.
Бартоломю Тисълдаун потупа сина си по рамото.
Никога не се беше съмнявал в думите му.
Горе в планината, в своята пещера, Улгулу и Кемфана също прекараха нощта в тревоги.
— Ако наистина е мрачен елф, това означава, че е натрупал много опит и е любител на предизвикателствата — сподели Кемфана с по-големият си брат. — Вероятно е достатъчно опитен, за да завърши превръщането на Улгулу.
— И да ме изпрати право в Геена! — довърши изречението огромният водач. — Ти копнееш да напусна тази земя.
— Ти също копнееш за деня, в който ще се завърнеш в пушещите разломи на родното ни измерение — напомни му Кемфана.
Улгулу изръмжа и не отговори. Появата на мрачния елф бе породила в душата му много повече размисли и страхове, отколкото можеше да си представи Кемфана. Баргестите, подобно на почти всички разумни същества, населяващи не само това измерение, познаваха природата на мрачните елфи и се стараеха да уважават расата им. Един от тях не беше опасен, но Улгулу знаеше, че армия от мрачни елфи, или дори малък отряд, можеше да се окаже смъртоносен противник. Невръстните баргести не бяха неуязвими. Градът на хората осигуряваше прехраната им и това можеше да продължи така, само ако двамата подбираха жертвите си внимателно.