Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Мъжете достигнаха полянката тъкмо навреме. Някои от тях изглеждаха озлобени и настървени за бой, но по-голямата част разговаряха спокойно и често се смееха. Те бързо откриха изоставения меч и Дризт остана да ги наблюдава, кимайки на себе си, докато синът на фермера разиграваше случката от предишния ден. Елфът забеляза, че едрият мъж с брадвата почти не се заслуша в историята, а непрестанно обикаляше с кучетата си около групата, посочваше различни места по земята и подканяше животните да подушат участъка. Дризт още не бе виждал кучета, но много добре знаеше, че повечето животни имат превъзходни сетива и могат да се използват по време на лов.
— Тръгвай, Гуенивар — бързо прошепна мрачният елф, преди кучетата да бяха надушили миризмата му.
Без да вдига никакъв шум, огромната пантера се затича с дълги скокове надолу по пътеката и зае позиция до едно дърво в същата горичка, в която се бяха крили децата. Изведнъж Гуенивар нададе мощен рев. Оживеният разговор на групата секна и всички обърнаха глави към дърветата.
Пантерата изскочи на полянката, профуча край изумените хора и се стрелна към островърхите скали на планинския склон. По даден знак, всички се втурнаха след Гуенивар и подканиха мъжа с кучетата да застане начело на преследването. Животните залаяха диво и скоро цялата група се отдалечи. Дризт слезе в горичката, близо до мястото, където растяха боровинките и седна да размисли над случилото се през деня. Трябваше да реши какво ще предприеме по-нататък и кое действие ще е най-правилното от всички.
На няколко пъти му, се стори, че чува отново жужащия звук, но реши, че е насекомо и не му обърна внимание.
Кучетата му бяха объркани. Роди МакГрисъл бързо се досети, че животното, което преследваха не е било съществото, което бе оставило миризмата си на полянката с боровинките. Освен това осъзна, че приятелите му, особено дебелият кмет, не биха могли да заловят огромната пантера дори и с негова помощ. Тя можеше да прескача цели клисури, за разлика от групата, а заобикалянето им щеше да отнеме прекалено много време.
— Продължавайте! — каза Роди на останалите. — Преследвайте съществото по този път. Аз ще взема кучетата, ще заобиколя, ще пресрещна пантерата и тя ще се върне към вас!
Фермерите изразиха съгласието си и се затичаха след Гуенивар, а Роди издърпа кучетата си и се отдалечи встрани. Животните бяха дресирани за лов и желаеха да продължат преследването си, но господарят им очевидно възнамеряваше друго.
В този миг няколко неща тревожеха Роди МакГрисъл. Той обикаляше из планините от трийсет години, но никога не беше нито виждал, нито чувал за тази пантера. Тя можеше да се е изплъзнала на фермерите вече поне няколко пъти, но винаги се появяваше недалеч от тях на някое видно място, сякаш предвождаше групата. Но и Роди винаги можеше да познае, когато някой се опитва да му отвлече вниманието. Грубоватият МакГрисъл подозираше, че знае къде се крие натрапникът. Той сложи намордници на кучетата, за да не вдигат излишен шум, и се запъти към мястото, откъдето бяха започнали, от полянката с боровинките.
Дризт си почиваше облегнат на едно дърво, в сенките на дебелия му дънер и се чудеше как да продължи да се появява пред фермерите, без да причинява повече паника. Докато наблюдаваше фермерското семейство, мрачният елф се бе уверил, че ще намери покой сред хората, независимо дали в този или някой друг град, само ако успее да ги убеди, че намеренията му не са злонамерени.
Изведнъж нещо отново изжужа и извади Дризт от унеса на разсъжденията му. Елфът веднага извади ятаганите си. Усети, че нещо профуча край него, но то беше толкова бързо, че не можа да реагира. Той извика от острата болка, пронизала китката му. Ранената му ръка изпусна ятагана и мрачният елф погледна към нея — очакваше да види стрела от лък, или арбалет, забита дълбоко в ръката му, но раната беше чиста и в нея нямаше нищо.