Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Но ако мрачните елфи подготвяха нападение, двете чудовища вероятно щяха да останат без храна.
— Трябва да убием този мрачен елф — отбеляза Кемфана. — Ако е шпионин, не бива да допускаме да се завърне в родината си.
Улгулу хвърли смразяващ поглед към своя брат, после повика куиклинга:
— Тифанис… — изкрещя той. Още не беше изрекъл името, когато малкият дух се озова на рамото на господаря си.
— Искате-да-отида-и-да-убия-онзи-мрачен-елф, нали, господарю-мой? — попита куиклингът. — Желани-ята-ви-са-заповед-за-мен!
— Не! — изкрещя на секундата Улгулу, усетил, че Тифанис ще изчезне всеки момент.
Когато чу заповедта на баргеста, малкият дух вече бе преполовил разстоянието до вратата, но въпреки това успя да се върне на рамото на господаря си миг преди викът му да е заглъхнал съвсем.
— Не! — повтори отново Улгулу, но този път гласът му звучеше по-спокоен. — Може и да спечелим нещо от появата му.
Кемфана забеляза подлата и злобна усмивка на брат си и отгатна намеренията му.
— Да го превърнем в поредния враг на фермерите? — попита по-малкият баргест. — Нов враг, който да прикрива убийствата на Улгулу?
— Трябва да извличаме полза от всичко — лукаво отвърна огромното мораво чудовище. — Дори и от появата на един мрачен елф — добави той и се обърна към Тифанис.
— Желаете-да-разберете-нещо-повече-за-този-мрачен-елф, господарю-мой? — развълнувано избърбори куиклингът.
— Искам да разбера дали е сам и дали е шпионин? Дали след него няма да се появи цял отряд, както се опасяваме, или е само той? Както и какво възнамерява да прави с фермерите от града?
— Той-е-могъл-да-убие-децата — изжужа Тифанис.
— Предполагам, че-се-надява-да-спечели-приятелството-им.
— Знам! — изръмжа Улгулу. — И преди си ми казвал това. Върви сега и разбери повече! Предположенията ти не са ми достатъчни, Тифанис! При всички случаи, действията на един мрачен елф рядко показват какви са истинските му намерения!
Тифанис скочи от рамото на господаря си и зачака следващите му заповеди.
— Наистина, скъпи ми Тифанис — гальовно промълви Улгулу. — Виждали ще успееш да вземеш едно от елфическите му оръжия. Може да се окаже полез… — сепна се баргестът, когато видя разлюляната завеса на залата.
— Възхитително малко духче — отбеляза Кемфана.
— Но и то има своите особености — отвърна Улгулу и по-малкият брат трябваше да се съгласи, с думите му.
Дризт забеляза приближаващите се фермери от една миля. Предвождани от младежа, когото мрачният елф бе срещнал на полянката с боровинките, десетимата въоръжени мъже разговаряха и се шегуваха, стъпките им бяха решителни и смели, а оръжията им се виждаха ясно, готови да бъдат използвани. Недалеч от групата, вървеше сам едър мъж със злобно изражение. Той бе облечен в дебели кожи, размахваше голяма брадва с чудесна изработка и водеше със себе си две огромни и ръмжащи кучета на дебели вериги.
Дризт искаше да продължи общуването си с хората. От все сърце искаше да продължи това, което бе започнал предишния ден и да разбере дали най-накрая ще намери място на тази земя, което би могъл да нарича свой дом. Ала уви, елфът разбра, че моментът за това не бе подходящ. Ако фермерите го откриеха, със сигурност щеше да се случи нещо лошо. Дризт не се притесняваше за собствената си безопасност, нито се страхуваше от грубите мъже или от боеца със злобно лице. Страхуваше се, че някой от фермерите може да пострада.
Мрачният елф реши, че задачата му през този ден ще бъде да избегне групата и да разсее любопитството на хората. Знаеше перфектен начин да постигне целите си. Той положи фигурката от черен оникс на земята и призова Гуенивар.
Отстрани дойде звук, наподобяващ жужене, после нещо прошумоля в храсталака и разсея Дризт само за миг, докато сивият дим се извиваше нагоре около статуетката. Мрачният елф не видя нищо заплашително, никой не се приближи и бързо забрави за случката. „Сега имам по-неотложни проблеми“ — помисли си той.
Не след дълго пантерата се появи и двамата тръгнаха надолу по следата, отвъд полянката с боровинките, от която елфът предполагаше, че фермерите ще започнат търсенето си. Планът му беше лесен: щеше да остави фермерите да пообиколят наоколо, щеше да остави и младежът, когото бе видял вчера, да разкаже историята за случилото се. Тогава Гуенивар щеше да се появи в края на полянката, всички от групата щяха да я последват и да се впуснат в напразно преследване. Черната пантера можеше да породи някои съмнения в разказа на момчето. Възрастният мъж можеше да си помисли, че децата са срещнали именно нея, а не мрачен елф и че всичко останало от разказите им е било плод на въображението им. Планът беше рискован и Дризт го знаеше, но Гуенивар щеше поне да накара фермерите да се усъмнят в съществуването му и за кратко щеше да ги отклони далеч от него.