Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
— А нарисуваният от елфите портрет на Францеска Финдабаир, изложен във венгербергската пинакотека?
— Фалшификат. Когато елфите са отворили Вратата и са си отишли през нея, са взели със себе си или са унищожили всички произведения на изкуството, без да оставят нито една картина. Ние не знаем дали Маргаритката от Долината наистина е била толкова красива, колкото гласи преданието. Изобщо не знаем как е изглеждала Ида Емеан. А тъй като в Нилфгард портретите на магьосничките били унищожавани прилежно и старателно, нямаме никаква представа как са изглеждали наистина Асире вар Анахид и Фрингила Виго.
— Обаче засега ще приемем — въздъхна Кондвирамурс, — че са изглеждали именно по начина, по който са ги изобразявали по-късно. Достойни, властни, мъдри и добри, грижливи, честни и благородни. И красиви, пленително красиви… Ще го приемем. Защото така животът ни ще е по-лек.
Дневните занятия в Inis Vitre придобиха чертите на леко уморителна рутина. Анализът на сънищата на Кондвирамурс, започнал след закуска, обикновено продължаваше до пладне. Времето между пладне и обяда послушницата прекарваше в разходки — а и те скоро станаха рутинни и скучни. И нищо чудно — тя можеше да обходи острова два пъти за един час, наслаждавайки се на такива забавни неща като гранит, ниски борчета, дребен чакъл и миди, на водата и чайките.
След обяда и дългата следобедна почивка започваха дискусии, преглеждане на книги, свитъци и ръкописи, изучаване на картини, графики и карти. И дълги, проточващи се до среднощ дискусии за това каква част от легендите е истина…
А после идваха нощите — и сънищата. Най-различни сънища. Въздържанието напомняше за себе си. Вместо загадките на легендата за вещера Кондвирамурс сънуваше Краля Рибар в най-различни ситуации, като се започне от крайно нееротични и се стигне до изключително еротични. В крайно нееротичните сънища Краля Рибар я теглеше с въже след лодката. Гребеше бавно и лениво, така че тя потъваше в езерото, давеше се, задушаваше се, обзета от ужасен страх — чувстваше, че от дъното на езерото се откъсва и се понася към повърхността нещо зловещо, нещо, което жадуваше да погълне теглената след лодката стръв, каквато беше тя. То вече беше на път да я хване, но в този момент Краля Рибар започваше да гребе по-мощно, изтегляйки я извън обсега на челюстите на невидимия хищник. Тя се задавяше от водата и веднага се събуждаше.
В недвусмислено еротичните сънища тя стоеше на колене на дъното на люлеещата се лодка, наведена през борда, а Краля Рибар я държеше за врата и я обладаваше ентусиазирано, като при това мърмореше, кашляше и плюеше. Въпреки физическото удоволствие, което изпитваше, Кондвирамурс вътрешно беше скована от ужас — а какво щеше да стане, ако Нимуе ги хване? Изведнъж във водата на езерото се появяваше разлюляното, страховито лице на дребната магьосница… и Кондвирамурс се събуждаше, обляна в пот.
Тогава тя ставаше, отваряше прозореца, опиваше се с нощния въздух и лунната светлина, със струящата откъм езерото мъгла.
И отново лягаше да спи.
Кулата Inis Vitre имаше тераса, опираща се на стълбове и надвиснала над езерото. Отначало Кондвирамурс не обръщаше внимание на това обстоятелство, но в края на краищата започна да се замисля. Терасата беше странна — абсолютно недостъпна. Нито едно от известните й помещения нямаше изход, който да води натам.
Кондвирамурс беше наясно, че жилищата на магьосничките не могат да минат без такива тайнствени аномалии и не задаваше въпроси. Дори когато, разхождайки се по брега на езерото, забележеше, че от терасата я гледа Нимуе. Явно терасата беше недостъпна само за непосветените и профаните.
Възмутена от това, че я смятат за непосветена, тя се засегна и се направи, че нищо не се е случило. Но скоро загадката се изясни.
Това се случи след като Кондвирамурс беше навестена от поредица сънища, активирани от акварелите на Вилма Весели. Явно увлечена от един от фрагментите на легендата, художничката беше посветила всичките си произведения на Цири в Кулата на лястовицата.
— Странни сънища имам след тези картини — оплака се послушницата на следващата сутрин. — Сънувам… картини. През цялото време само картини. Не ситуации, не сцени, а картини. Цири на зъбците на кулата… Неподвижна картина.