Господарката на езерото (том 1)

Йенефер безмълвно вдигна чашата си за наздравица, молейки се в душата си да не я изпусне. Тя постепенно стигаше до извода, че поне два пръста от петте ще останат вдървени много дълго време. Може би завинаги.

Вилгефорц не обърна никакво внимание на жеста й.

— Сега вече е твърде късно — процеди той през зъби. — Но знай, Йенефер, аз имах нужните знания. Ако имах и девойката, със сигурност щях да се възползвам от знанията си. Наистина може да се съжалява, че не укрепих и подобрих твоя осакатен заместител на майчиния инстинкт. Макар че си пресъхнала и стерилна като камък, с моя помощ щеше да имаш не само дъщеря, но и внучка. Пък макар и заместител на внучка.

Йенефер изсумтя пренебрежително, въпреки че вътрешно кипеше от ярост.

— С най-голямо съжаление съм принуден да ти разваля празничното настроение, скъпа — каза студено магьосникът. — Мисля, че няма да ти е приятно да узнаеш, че вещерът Гералт от Ривия също не е между живите. Да, да, същият този вещер Гералт, с който, също както и с Цири, ви свързваха сурогатни чувства — смешна сантименталност, глупава и сладникава до прилошаване. Знай, Йенефер, че нашият скъп вещер се прости с този свят наистина пламенно и ефектно. Но в този случай няма за какво да се упрекваш. Ти не си виновна дори и в най-малка степен за смъртта на вещера. Заслугата е изцяло моя. Опитай маринованите круши, наистина са отлични.

Във виолетовите очи на Йенефер припламна студена омраза. Вилгефорц се разсмя.

— Ето такава ми харесваш — каза той. — Наистина, ако не бяха двимеритовите гривни, щеше да ме изпепелиш. Но двимеритът действа, така че можеш да ме изгаряш само с поглед.

Простуденият кимна, изсмърка и така се закашля, че му потекоха сълзи от очите. Високият разглеждаше магьосницата с неприятните си рибешки очи.

— А къде е господин Риенс? — попита Йенефер, провлачвайки думите. — Господин Риенс, който ми обеща да направи толкова много неща с мен? Къде е господин Ширу, който никога не пропускаше случая да ме удари или ритне? Защо стражите, само до неотдавна груби и брутални, сега се държат с плахо уважение? Не, Вилгефорц, няма нужда да отговаряш. Аз знам. Това, за което говориш, е още една голяма фалшификация. Цири ти се е изплъзнала и Гералт ти се е изплъзнал, като пътьом е спретнал на хората ти кървава баня. И сега какво? Плановете ти са рухнали, превърнали са се в прах, ти самият си го призна, мечтите за могъщество са се разсеяли като дим. А магьосниците и Дийкстра са все по-близо до вас, все по-близо. Неслучайно и не от съчувствие ти престана да ме изтезаваш и да ме принуждаваш да сканирам. А император Емхир стеснява примката и сигурно е много, много ядосан. Ess a tearth, me tiarn? A’pleine a cales, ellea?