Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
— Значи това е онази картина? — поклати глава Регис. — Която е нарисувал елфът Авалак’х? Елфът, който много знае?
— Да — потвърди сухо Гералт. — Точно тази е картината.
— Проблемът е там, че в грижливо изследваните от нас пещери няма нито следа от елфи или от другите създания, за които ти спомена.
— Бяха тук. Сега са се скрили. Или са избягали.
— Това е безспорен факт. Не забравяй, аудиенцията ти е дадена след намесата на фламиниката. Явно са сметнали, че една такава среща е достатъчна. След категоричния отказ на фламиниката да сътрудничи, повярвай ми, не знам какво друго може да се предприеме. Мъкнем се из тези пещери цял ден, и не мога да се отърва от усещането, че само си губим времето.
— Аз също не мога да се отърва от това усещане — изрече вещерът с горчивина. — Никога няма да разбера елфите. Но поне вече знам защо повечето хора не си падат по тях. Защото е трудно да се отървеш от усещането, че те се надсмиват над нас. С всичко, което правят, което говорят, което мислят, елфите се надсмиват над нас. Подиграват ни се.
— В теб се обажда антропоморфизмът.
— Може би донякъде. Но усещането си остава.
— Какво ще правим?
— Ще се върнем в Каед Мирквид, за Кахир. Друидките сигурно вече са му излекували скалпираната кратуна. После ще се качим на конете и ще се възползваме от поканата на принцеса Ана Хенриета. Не прави физиономии, вампире. Милва има строшени ребра, на Кахир му е разбита главата, един малък отдих в Тусент ще ни е само от полза. Също така трябва да измъкнем Лютичето от аферата, защото ми се струва, че здравата е затънал.
— Е — въздъхна Регис, — така да бъде. Ще се държа по-надалеч от огледала и кучета, ще страня от магьосници и телепати… А ако въпреки това ме разкрият, ще разчитам на теб.
— Можеш да разчиташ — увери го сериозно Гералт. — Няма да те изоставя в беда, приятелю.
Вампирът се усмихна, и тъй като бяха сами, си позволи да покаже пълния комплект зъби.
— Приятелю?
— В мен се обажда антропоморфизмът. Е, добре, да излизаме от тези пещери, приятелю. Защото тук можем да намерим само ревматизъм.
— Абсолютно. Освен ако… Гералт? Tir na Bea Arainne, елфическият некропол, според твоя разказ се намира зад скалната картина, точно зад тази скала… Можем да попаднем там, ако… Е, знаеш. Ако я разбием. Не се ли сети за това?
— Не. Не се сетих.
На Краля Рибар отново му беше провървяло, защото за вечеря имаше пушени сивени7. Рибата беше толкова вкусна, че забравиха за науката. Кондвирамурс отново преяде.
Пушените сивени оказаха своето влияние. „Време е да заспивам — каза си Кондвирамурс, усещайки се за втори път, че машинално прелиства страниците на книгата, без да вниква в съдържанието. — Време е за сън.“
Тя се прозина, остави книгата. Премести възглавниците от положението за четене в положението за спане. Загаси лампата със заклинание. Стаята моментално потъна в непрогледен и гъст като петмез мрак. Тежките велурени пердета бяха дръпнати — послушницата отдавна се беше убедила от личен опит, че в пълна тъмнина се сънува по-добре. „Какво да избера? — помисли си тя, докато се протягаше и се въртеше в завивките. — Да се отдам на онироидна стихия или да се опитам да се закотвя някъде?“
Въпреки всеобщите твърдения, сънувачките не помнеха дори половината от пророческите си сънища, значителна част от тях оставаше в паметта им във вид на бъркотия от картини, променящи цвета и формата си като в калейдоскоп, детската играчка с огледала и стъкълца. Когато картините бяха лишени от всякакъв ред и дори зачатъци на смисъл, това още не беше беда. Тогава спокойно можеше да се мине към следващата точка от дневния ред. На принципа: не помня, значи не си е струвало да се помни. На жаргона на сънуваните такива сънища се наричаха „пълнеж“.
По-лоши и много по-срамни бяха „призраците“ — сънища, от които сънуваните си спомняха само фрагменти, откъслеци от смисъла им, сънища, от които на сутринта оставаха само неясни усещания от приетия сигнал. Ако „призракът“ се повтореше, това означаваше, че става въпрос за сън с голяма онироидна стойност. Тогава сънувачът чрез концентрация и самовнушение заставя себе си да пресънува конкретния „призрак“, този път в много по-големи подробности. Най-добри резултати даваше методът, при който се принуждаваш да пресънуваш съня веднага след събуждането — така нареченото „закачване“. Ако сънят не позволеше да се „закачиш“, трябва да се опиташ да извикаш същата картина при някой от следващите сеанси чрез концентриране и медитация преди заспиване. Такова програмиране на съня се наричаше „закотвяне“.
7
Сивен — риба от семейство Пъстървови. — Б.пр.