Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
— Не. Множество коне, хора и оръжия. Хората се биеха и крещяха. Някой, най-вероятно побъркан, крещеше: „Орли! Орли!“.
— Какво още? Каза, че си имала въртележка от сънища.
— Не помня… — Кондвирамурс млъкна.
Нимуе се усмихна.
— Е, добре. — Послушницата гордо вирна глава, и не даде възможност на Господарката на езерото да подхвърли нещо язвително. — Разбира се, понякога забравям. Никой не е съвършен. Повтарям — моите сънища са видения, а не библиотечни каталози.
— Това ми е ясно — отсече Нимуе. — Не изпитвам сънуваческите ти способности. Това е анализ на легендата. На нейните загадки и бели петна. Получава се доста добре, още от първите сънища ти разпозна девойката от портрета, двойничката на Цири, която Вилгефорц се е опитал да представи за наследницата на цинтрийския престол.
Те замълчаха, защото в кухнята влезе Краля Рибар. Поклони се и промърмори нещо, след което взе от шкафа хляб, две гърнета и платнено вързопче. Излезе, без да пропусне да се поклони и да промърмори нещо.
— Той силно накуцва — каза Нимуе с видима неохота. — Беше тежко ранен. Един глиган му разпори крака по време на лов. Затова прекарва толкова много време в лодката. Раната не му пречи да гребе и да лови риба, на лодката забравя за недъга си. Той е много порядъчен и добър човек. А аз…
Кондвирамурс тактично мълчеше.
— А аз се нуждая от мъж — поясни делово дребната магьосница.
„Аз също — помисли си послушницата. — По дяволите, щом се върна в академията, веднага ще позволя на някой да ме съблазни. Въздържанието е хубаво нещо, но не за по-дълго от един семестър.“
Нимуе се изкашля.
— Ако си приключила със закуската и мечтите, да отидем в библиотеката.
— Да се върнем към твоя сън.
Нимуе отвори една папка, прелисти няколко акварела и извади един от тях. Кондвирамурс разпозна сцената веднага.
— Аудиенцията в Лок Грим?
— Разбира се. Представят двойничката пред императорския двор. Емхир се прави, че е позволил да го заблудят, прави доволна физиономия при лоша игра. Ето, погледни посланиците на Северните кралства, за които се изнася този спектакъл. А тук виждаме нилфгардските дукове, получили публично оскърбление: императорът е пренебрегнал техните дъщери, отхвърлил е предложенията за встъпване в родство. Жадуващи мъст, те си шепнат, наведени един към друг, вече замислят заговор за убийство. Девойката двойник стои с наведена глава, а за да подчертае тайнствеността, художникът даже е сложил воал върху лицето й.
След кратка пауза магьосницата продължи:
— И това е всичко, което знаем за фалшивата Цири. Нито една от версиите на легендата не съобщава какво е станало с нея впоследствие.
— Но можем да се досетим, че съдбата й не е за завиждане — изрече тъжно Кондвирамурс. — Когато Емхир е получил оригинала — а ние знаем, че го е получил, — той се е отървал от фалшификата. Когато сънувах този сън, не почувствах случващата се трагедия, а по принцип би трябвало да усетя нещо, ако… От друга страна, това, което виждам, не е задължително да се е случило реално. Както всеки човек, и аз сънувам миражи. Мечти. Копнежи… И страхове.
— Знам.
Дискутираха до обяд, разглеждайки папките с графики. Краля Рибар явно беше имал успешен лов, защото обядът беше сьомга на скара. Вечерята — също.
През нощта Кондвирамурс спа лошо. Твърде много беше яла.
Не сънува нищо. Беше подтисната и засрамена, но Нимуе изобщо не се разстрои.
— Имаме време — каза тя. — Пред нас са още много нощи.
В кулата Inis Vitre имаше няколко бани, наистина разкошни, със светещ мрамор и лъщящ месинг, загрявани от централно отопление, чиято пещ се намираше някъде в мазето. Кондвирамурс не се притесняваше да се къпе с часове — така или иначе по някое време се виждаше с Нимуе в една от баните, дървена къщурка с излизащ над езерото подиум. Мокри, обгърнати от парата, вдигаща се от обливаните с вода нагорещени камъни, двете седяха и взаимно си правеха вятър с брезови клончета, а в очите им капеше солена пот.
— Ако правилно съм разбрала — каза Кондвирамурс, бършейки лицето си, — стажът ми в Inis Vitre се заключава в това да премахна всички бели петна в легендата за вещера и вещерката?
— Правилно си разбрала.
— През деня, когато разглеждаме картините, и по време на разговорите ни се зареждам за съня, за да мога да видя през нощта истинската, никому неизвестна версия на даденото събитие?
Този път Нимуе не счете за нужно дори да потвърди. Само размаха няколко пъти клонката, изправи се, плисна вода върху нагорещените камъни. Вдигна се пара, горещината за миг спря дъха им.
Нимуе изля върху себе си останалата вода от ведрото. Кондвирамурс се възхищаваше на фигурата й. Макар и дребна на ръст, магьосницата имаше изключително пропорционално тяло. На формите й и на здравата кожа можеше да завиди и двайсетгодишна девойка. Самата Кондвирамурс беше на двайсет и четири. И завиждаше.