Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
С правата си на бременна подрани за закуската — сервитьорите още подреждаха масите. Рената веднага нареди да й донесат портокалов сок, чай, кифли с масло и всичко останало. Когато дойде първият от сътрапезниците й — дебелият мосю Гош, също ранно пиле, — бъдещата майка вече се беше преборила с трите кифли и придърпваше омлета с гъби. Закуската на „Левиатан“ не беше някаква си континентална, а съвсем истинска английска: с ростбиф, яйчени блюда, пудинг и каша. Френската част от консорциума участваше само с кроасани. Затова пък на обяд и на вечеря в менюто неизменно царуваше френската кухня. Ами да, в салон „Уиндзор“ няма да сервират бъбреци с боб я!
Първият помощник-капитан се яви както винаги точно в девет. Грижовно попита мадам Клебер как е. Рената го излъга, че е спала зле и се чувства направо разбита, и то само защото илюминаторът се отваря много трудно и в каютата е задушно. Лейтенант Рение се смути и обеща лично да се отбие и да отстрани повредата. Той не ядеше ростбиф и яйца — спазваше някаква особена диета и се хранеше предимно със зеленчуци. За което Рената го съжаляваше.
Полека заприиждаха и останалите. На закуска разговорът обикновено не вървеше — по-възрастните още не бяха се съвзели след тежко прекараната нощ, а младите още не бяха се разсънили. Смешно й беше да гледа как тази кучка Клариса Стамп се навърта около пелтека дипломат. Рената поклати глава: как може да се държи така тъпо. Та той, скъпа, може да ти бъде син, нищо че е с такива импозантно прошарени слепоочия. Подобен хубавец не е лъжица за устата на една застаряваща кокетка.
Последен дойде рижият Перко (така Рената бе нарекла наум английския баронет). Косата му чорлава, очите — зачервени, крайчецът на устата му играе — ужас и кошмар. Но мадам Клебер изобщо не се страхуваше от него, а паднеше ли й възможност да му се поприсмее, не я изпускаше. Ето и сега тя с невинно-мила усмивка подаде на Перкото каничката с мляко. Както се и очакваше, Милфорд-Стоукс (ама че име) гнусливо си дръпна чашата. Рената от опит знаеше, че сега вече той няма да докосне каничката и ще пие кафето си чисто.
— Защо подскачате, господине? — с трепнал глас измънка тя. — Не се притеснявайте, бременността не е заразна. — И завърши категорично: — Поне за мъжете.
Перкото й хвърли унищожителен поглед, който се разби в нейния, лъчист и безгрижен.
Лейтенант Рение прикри усмивката си с ръка, а рентиерът изхъмка. Дори японецът се подсмихна на Ренатината закачка. Е, мосю Аоно се усмихва винаги, дори и да няма повод. Може пък при тях, японците, усмивката да означава не веселие, а нещо съвсем друго. Например отегчение или отвращение.
След като се поусмихва, мосю Аоно направи обичайния си номер, от който на сътрапезниците им се повдигаше: извади от джоба си хартиена салфетка, звучно се изсекна в нея, смачка я и внимателно нагласи влажното топче на ръба на използваната си чиния. Наслаждавайте се сега на тая икебана. За икебаната Рената бе чела в един роман на Пиер Лоти8 и бе запомнила звучната дума. Интересна идея е да подреждаш букетите не просто ей така, а като влагаш в тях философски смисъл. Някой път трябва да опита.
— Какви цветя обичате? — попита тя доктор Труфо.
Той преведе въпроса, за да го разбере неговата кранта, а сетне отвърна:
— Теменуги. — След което преведе и отговора: pansies.
— Обожавам цветята — възкликна мис Стамп (как го докарва тоя „наив“!), — но само живите. Обичам да се разхождам сред нацъфтели поляни! Направо ми се къса сърцето, като видя как клетите срязани цветя вехнат и листенцата им канят! Затова не разрешавам на никого да ми подарява букети — и възви премрежен поглед към хубавия русин.
„Ах, колко жалко, инак всички щяха да те отрупат с цветя“ — помисли си Рената, но на глас каза:
— Според мен цветята са венци на Божието творение и да се гази нацъфтяла поляна е престъпление.
8
Пиер Лоти (1850–1923) — френски писател, служил 40 години във флота и описал екзотичните красоти на страните, които е обиколил. Създател на така наречения „колониален роман“. — Б.ред.