Левиатан

— Ах, но тъкмо това е най-лесното — сви рамене мис Стамп. — Идеята е била от колекцията да се открадне всичко най-ценно, но когато ненадейно се е сблъскал с домакина, престъпникът е загубил самообладание. Понеже е предполагал, че лордът не си е вкъщи. Вероятно едно е да боцкаш спринцовката, а съвсем друго — да строшиш главата на някого. Впрочем не знам, не съм опитвала — раменете й потръпнаха. — На злодея не са му издържали нервите и той не е докарал нещата докрай. А колкото до захвърления Шива… — мис Стамп се замисли. — Вероятно той е тежкият предмет, с който е бил разбит черепът на клетия Литълби. Ами ако на престъпника не са му чужди обикновените човешки чувства и му е било неприятно или дори просто се е страхувал да държи в ръката си окървавеното оръдие на убийството? Да е стигнал до реката и да го е хвърлил в Сена?

— Колкото до оръдието на убийството, много е правдоподобно — съгласи се дипломатът. — И аз съм на с-същото мнение.

Старата мома чак пламна от удоволствие, и като забеляза присмехулния поглед на Рената, явно се смути.

След като доизслуша превода на изреченото, докторшата упрекна Клариса Стамп:

— You are saying outrageous things. Shouldn’t we find a more suitable subject for table talk?10

Но забележката на безцветната личност остана нечута.

— А според мен най-загадъчното в случая е смъртта на слугите! — влезе в криминалистичната дискусия длъгнестият индолог. — Как така са позволили да им инжектират разни гадости? Да не би някой да ги е заплашвал с пистолет в края на краищата? Нали сред тях е имало и двама охранители, всеки с револвер в кобура си. Ето къде е загадката!

— Аз си имам своя хипотеза — важно рече Рение. — И съм готов да я отстоявам където и да е. Престъплението на улица „Грьонел“ е извършено от човек с изключителни месмерични способности. Слугите са се намирали в състояние на месмеричен транс, това е единственото възможно обяснение! „Животинският магнетизъм“ е страшна сила. Опитен манипулатор може да направи с вас каквото си иска. Да, да, мадам — обърна се лейтенантът към мисис Труфо, която го гледаше със скептична физиономия. — Абсолютно всичко.

— Not if he is dealing with a lady!11 — строго отвърна тя.

Умореният от ролята на преводач мистър Труфо избърса с кърпа лъсналото си от пот чело и се впусна да защитава научния мироглед.

— Ще си позволя да не се съглася с вас — занарежда той на френски с доста силен акцент. — Учението на господин Месмер много отдавна е признато за ненаучно. Силата на месмеризма, или както го наричат сега — хипнотизма, е много преувеличена. Почитаемият мистър Джеймс Брейд категорично доказа, че на хипнотично въздействие се поддават само психически лабилните индивиди, и то само ако напълно се доверят на хипнотизатора и се съгласят да се подложат на хипнотичен сеанс.

— Веднага си личи, скъпи докторе, че не сте пътували из изтока! — белозъбо се усмихна Рение. — На всеки индийски пазар някой факир може да ви покаже такива чудеса на месмеричното изкуство, че и най-отчаяният скептик ще се смае. Но какво да си говорим за фокуси! Веднъж в Кандахар присъствах на една публична екзекуция. Според мюсюлманските закони кражбата се наказва с отсичане на дясната ръка. Процедурата е толкова болезнена, че виновниците често умират от болков шок. Него път в бе уличено в кражба едно същинско дете. Понеже бе хванато за втори път, съдът нямаше как да не подложи крадеца на установеното от шериата наказание. Но съдията беше милосърден човек и нареди да извикат един дервиш, известен с чудодейните си способности. Дервишът хвана осъдения за слепоочията, погледна го в очите и му прошепна нещо. Тогава момчето се успокои и спря да трепери. Върху лицето му грейна странна усмивка, която не се стопи дори в мига, когато секирата на палача отсече ръката му чак до лакътя! Видях го със собствените си очи, кълна ви се.