Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
Рената се ядоса:
— Ама че гадост! Стига с вашия Изток, Шарл. Сега ще ми прилошее!
— Извинете, мадам Клебер — сепна се лейтенантът. — Само исках да докажа, че в сравнение с това разните там инжекции са просто нищо.
— И все пак ще си позволя да не се съглася с вас… — упоритият доктор се приготви да отстоява гледната си точка, но в този момент вратата на салона се отвори и влезе рентиерът, или може би полицаят, с две думи — мосю Гош.
Всички се обърнаха към него някак гузни, сякаш заварени да правят нещо не много прилично. Гош изпитателно огледа лицата им, видя злополучната изрезка в ръцете на дипломата и рече с покруса:
— Тук била значи… Точно от това се страхувах. Рената се приближи до дядката със сивите мустаци, недоверчиво изгледа масивната му фигура от главата до петите и изтърси:
— Мосю Гош, нима сте полицай?
— Същият комисар Гош, к-който разследва „Престъплението на века“? — уточни въпроса Фандорин (така се казва руският дипломат, сети се Рената) — Как тогава да си обясним вашия маскарад и изобщо п-присъствието ви на борда?
Гош изсумтя, размърда вежди и бръкна за лулата си. Личеше, че трескаво си напъва мозъка да реши какво да прави. Но явно главата на стареца действаше добре, защото той доста бързо взе решението.
— Я седнете, дами и господа — необичайно внушително избоботи Гош, затвори вратата и врътна ключа. — Щом нещата стоят така, ще играем с открити карти. Сядайте, сядайте, да не би на някого да му се подкосят краката.
— Какви са тия шеги, мосю Гош? — недоволно рече лейтенантът. — С какво право се разпореждате тук, че и в присъствието на първия помощник-капитан?
— Това, млади момко, ще ви го обясни лично капитанът — с неприязън го изгледа изпод вежди Гош. — Той е в течение.
Рение посърна и отново седна на мястото си подир останалите.
Бъбривият и добродушен мърморко, за какъвто Рената бе свикнала да смята парижкия рентиер, се държеше някак различно. Раменете му се изпънаха, жестовете му станаха властни, очите му пламнаха с твърд блясък. Дори само начинът, по който спокойно и самоуверено направи една продължителна пауза, беше красноречив. Тежкият поглед на странния рентиер се спря на всеки от присъстващите и Рената видя, че някои от тях потръпваха от изпитателния му взор. Да си признае, и на нея й попризля, но тя се засрами и безгрижно тръсна глава: какво като е полицейски комисар, много важно. Пак си е един дебел и астматичен дъртак, нищо повече.
— Хайде, стига сте ни интригували, мосю Гош — присмехулно каза тя. — На мен ми е противопоказно да се вълнувам.
— Вероятно само един от присъстващите има защо да се вълнува — загадъчно отвърна той. — Но за това после. Първо ми позволете да се представя на почитаемата публика още веднъж. Да, аз се казвам Гюстав Гош, но не съм рентиер. За жалост няма откъде да получавам рента. Аз, дами и господа, съм комисар от парижката криминална полиция и работя в отдела, който се занимава с най-тежките и заплетени престъпления. Длъжността ми се нарича „следовател по особено важните дела“ — натърти комисарят.
В салона се възцари гробно мълчание, нарушавано само от забързания шепот на доктор Труфо.
— What a scandal!12 — изписка докторшата.
— Бях принуден да потегля на това плаване, и то инкогнито, защото… — Гош енергично размърда бузи, разпалвайки полуугасналата си лула. — Защото парижката полиция разполага с основателни причини да смята, че на „Левиатан“ се намира човекът, извършил престъплението на улица „Грьонел“.
През салона сред тихо шумолене се разнесе многогласно „Ах!“.
— Предполагам, че вече сте обсъдили този тайнствен в много отношения случай — комисарят повдигна двойната си брадичка към вестникарската изрезка в ръцете на Фандорин. — И това не е всичко, дами и господа. Аз със сигурност знам, че убиецът пътува в първа класа… (отново колективно ахване)… и дори нещо повече — че в настоящия момент се намира в този салон — бодро завърши Гош, седна в атлазения фотьойл до прозореца и изчаквателно скръсти ръце малко под сребърния ланец на часовника си.
12
Какъв скандал! (англ.) — Б.пр.