Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас; отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява. На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен; на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.5
Парният котел, кипналата мас — тоест мазутът, светлата диря е следата зад кърмата. Та това е очевидно!
И тогаз се уплаших, скъпа Емили. В тия редове се съдържа гневно предупреждение — дали е само до мен или до пътниците на „Левиатан“, или пък до цялото човечество? Нали гордостта е нещо лошо от гледна точка на Библията? И ако Човекът, въоръжен с техническите си играчки, „на всичко, що е високо, гледа смело“, дали това не би довело до някакви катастрофални последици? Не се ли възгордяхме премного с будния си ум и сръчните си ръце? Къде ли ще ни отнесе царят на гордостта? Какво ли ни чака занапред?
И тогава отворих молитвеника, за да се помоля — за пръв път от много дълго време. И изведнъж прочетох:
Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена. Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загинват. Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.6
Но когато, обзет от мистично чувство, с трепереща ръка отворих Книгата за трети път, възпаленият ми поглед се спря в скучното място от Числа, където някакъв древен счетоводител стриктно изброява жертвоприношенията на колената Израилеви. И аз намерих покой и позвъних със сребърното звънче и заръчах на стюарда да ми донесе горещ шоколад.
Комфортът на парахода в помещенията за отбраното общество е направо смайващ. В това отношение „Левиатан“ наистина няма равни. Безвъзвратно отминаха времената, когато пътуващите за Индия или Китай са се свирали едни връз други в тъмни дупки. Вие знаете, любима съпруго, колко остра е у мен клаустрофобията, но на „Левиатан“ се чувствам сякаш стъпвам по просторните крайбрежия на Темза. Тук има всичко необходимо за борба със скуката: и танцувална зала, и музикален салон за класически концерти, и прилична библиотека. Обзавеждането на първокласните каюти не отстъпва на най-добрите лондонски хотели. Тия каюти са сто. Освен тях има и 250 каюти втора класа с 600 места (не съм надзъртал там, не понасям мизерията) и както казват, имало още и големи товарни трюмове. Само прислугата, без да броим матросите и офицерите, е над 200 души — стюарди, готвачи, лакеи, музиканти, камериерки. Можете ли да си представите, не съжалявам ни най-малко, че не взех със себе си Джереми. Тоя безделник само си пъхаше носа където не му е работа, а тук точно в единайсет пристига камериерка, почиства и подрежда и изпълнява всичките ми заръки. Това е и удобно, и разумно. Ако искаш, може да позвъниш на лакей да ти прислужва при обличането, но според мен това е вече прекалено, аз се обличам и събличам сам. В мое отсъствие на прислугата е строго забранено да влиза в каютата, а аз, когато излизам, слагам косъм между вратата, и касата. Страх ме е от шпиони. Вярвайте ми, мила Емили, това не е кораб, а цял град и има предостатъчно от всякаква измет.
Сведенията за парахода почерпих предимно от обясненията на лейтенант Рение, голям патриот по отношение на своя кораб. Впрочем той никак не ми е симпатичен и най-сериозно го подозирам. Старае се с всички сили да прилича на джентълмен, но мен не може да излъже, аз калпавата порода я надушвам от километри. Тоя субект ме покани в каютата си, мислеше, че ще ми направи добро впечатление. Отбих се — не толкова от любопитство, колкото от желание да оценя степента на заплахата, която може да представлява тоя мургав тип (относно външността му виж писмото ми от 20 март). Обзавеждането е оскъдно и това толкова повече бие на очи заради безвкусните му претенции за изисканост (китайски вази, индийски наргилета, жалко морско пейзажче на стената и тям подобни). На масата между картите и навигационните прибори видях голям фотографски портрет на жена в черно. С надпис на френски: „Седем фута под кила, скъпи! Франсоаз Б.“ Попитах дали е жена му. Оказа се, че била майката. Трогателно, но не го освобождава от подозрения. Възнамерявам и занапред да проверявам курса на всеки три часа, нищо че ми се налага да ставам на два пъти през нощта. Естествено, докато плаваме през Суецкия канал, това е излишно, но не ми се ще да губя навика за работа със секстанта7.
5
Книга на Йов, 41:23-26
6
Псалтир, псалм 48:12-14
7
Секстант — ъгломерен инструмент за астрономически и геодезически наблюдения. — Б.ред.