Страната на хилядите желания
- Автор: Моруа Андре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Сталева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Страната на хилядите желания». Краткое содержание книги:
Докато тревожно си задаваше тези въпроси, той се разхождаше с широки крачки по палубата и като мина край една кабина с надпис на вратата „Работна зала“, забеляза на стената карта в рамка и се приближи да я разгледа. Много се изненада, защото тя не приличаше на нито една от картите, които бе виждал, и не съдържаше нито едно познато име.
Ето я:
Тиери стоя дълго пред картата. Той бе трети по успех география от тридесет и седем ученика в класа, но не можеше да си спомни тези страни. Докато разсъждаваше, белокос стар господин, извънредно слаб, се спря до него и го изгледа строго.
— Охо — каза той, — един малък горноземец?
— Аз ли? — учуди се Тиери.
— Да, вие… От коя страна сте?
— Ние — отвърна Тиери — сме французи.
— И аз това казвах — заяви старият господин. — Горноземец. За нас тук са непонятни тези страни, където събирате заедно дебели и слаби хора… На долната земя расите са ясно разграничени. Има лападунди и има тънкофини.
— И всички лападунди са дебели, а всички тънкофини — слаби? — попита Тиери.
— Интелигентно дете — каза подигравателно старият господин. — Само разбра… Десет по десетобалната система.
Беше ироничен и неприятен. Но Тиери трябваше да научи къде се намира, затова продължи разговора. Така той узна, че събеседникът му се нарича господин Благофин и е професор по история в Националната академия на тънкофините. Впрочем лесно можеше да се отгатне, че е професор, защото час по час задаваше по някой въпрос.
— Столицата на тънкофините? — попита внезапно той Тиери.
— Мен ли питате?
— Вас естествено. Нали само вие сте тук.
— Ние — отвърна Тиери — сме изучили Италия, столица Рим, Полша, столица Варшава, Унгария, столица Буда Пеща, но не са ни предали урока за тънкофините.
— Единица! — каза господин Благофин. — Повторете след мен: столица на тънкофините е Клечоград.
Тиери повтори.
— А столицата на лападундите? — рязко запита господин Благофин.
— Не зная — промълви Тиери. — Може би Лапаград.
— Пет — произнесе господин Благофин. — Повторете: столица на лападундите е Лапабург.
— Колко лесно се запомня! Бих желал столицата на Естония да се нарича Естоград, а столицата на Албания — Албабург.
— Престанете — каза господин Благофин и като върна Тиери пред картата, продължи: — Ескалаторът, с който сте пристигнали, и който свързва двете страни в центъра на земята с Горната земя, носи името Горноземен ескалатор. Единият му край е скрит между две скали в гора, наричана от горноземците гората Фонтенбло.
— Много добре зная това — каза Тиери, като си потърка гърба.
— Пристанището, което обслужва ескалатора, е много важно, защото от него започват едновременно двете линии: лападундската от Лапапорт…
— И тънкофинската от Финипорт — довърши Тиери.
— Десет — похвали го господин Благофин. — А сега погледнете картата: виждате, че кралството на лападундите е разделено от републиката на тънкофините най-напред със сухоземна граница, която минава през пустинята Сахадунд, после през залива, наричан от нас Жълто море, поради златните скали на дъното, които му придават особен цвят. Жълтото море е почти затворено на юг от двата носа Лападунд и Клечофин.
— Виждам — добави Тиери, — а в центъра на залива се намира остров Финодунд.
— Точно така — потвърди господин Благофин, — и аз бих желал да го видя вдън морето, защото този остров е причината за всичките ни злини…
Но преди да довършим урока на господин Благофин, трябва да кажем какво стана с Едмон.
Четвърта глава
Линия Лапапорт
Когато Едмон се озова самичък на непознатия кораб, когато си помисли за бедния си баща, който горе в гората навярно търси с тревога децата си, когато брат му изчезна от хоризонта, той едва-що не се разплака. Ах, защо не си беше у дома, в къщи, в спокойния им дом, да си играе с влакчето си! Всеки ден обаче му повтаряха, че едно десетгодишно момче не бива да бъде толкова чувствително. Той се опита да си вдъхне смелост и да разбере хладнокръвно какво става.
Отначало Едмон се бе уплашил от морската болест. Но когато беше в Англия, винаги му прилошаваше от надлъжното люлеене, а този широк кораб се клатушкаше само отдясно-наляво. Затова Едмон се чувствуваше много добре и страшно огладня.