Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
— Една млада дама желае да се срещне с вас — съобщи секретарката му. — Няма предварително уговорена среща.
— Поканете я в кабинета ми, госпожице Леман. — След миг се здрависваше с посетителката. — Добър ден. Седнете, моля!
Девойката седна на стола и вдигна поглед към него. Беше хубава и много млада. Имаше тъмна чуплива коса. Къдриците й стигаха до раменете. Всичко в нея показваше изискан вкус — от бялата плетена шапчица на главата й до ажурените чорапи и изящните обувки. Личеше й, че е напрегната.
— Вие ли сте господин Паркър Пайн? — попита тя.
— Да, аз съм — отвърна той.
— Същият, който публикува обявата?
— Да, същият.
— И казвате, че ако хората не са… не са щастливи, трябва да дойдат при вас?
— Да.
Тя направи решителната крачка:
— Е добре, аз съм ужасно нещастна. Реших да дойда при вас, за да видя… просто да видя!
Господин Паркър Пайн чакаше търпеливо. Знаеше, че историята не свършва дотук.
— Аз… аз имам голям проблем! — Тя нервно сключи пръстите на ръцете си.
— Разбирам. Смятате ли, че бихте могли да ми разкажете? — попита я той.
Девойката явно се колебаеше, втренчена в господин Паркър Пайн. После с отчаяна решителност внезапно заговори:
— Да, ще ви разкажа! Вече реших! Тази история ужасно ме притеснява… Не знаех какво да направя, нито към кого да се обърна… И тогава видях вашата обява! Отначало реших, че е някакво шарлатанство, но продължих да мисля за нея. Звучеше ми някак успокояващо. Дойде ми на ум, че няма нищо лошо да отида и сама да видя. Винаги бих могла да намеря някакво извинение и да си тръгна, ако… ако… Е, ако не става…
— Именно, именно — съгласи се господин Паркър Пайн.
— Виждате ли, трябва да се доверя на някого — продължи девойката.
— И почувствахте, че можете да ми се доверите? — усмихна й се той.
— Странно е, но наистина е така — рече момичето, без да осъзнава неучтивостта на думите си. — И то без да знам каквото и да било за вас! Но съм сигурна, че мога да ви имам доверие!
— Уверявам ви — заяви господин Паркър Пайн, — че няма да злоупотребя с него.
— И такъв случай ще ви разкажа всичко. Името ми е Дафни Сейнт Джон.
— Госпожица Сейнт Джон?
— Госпожа Сейнт Джон. Омъжена съм.
— Пфу! — измърмори господин Паркър Пайн, ядосан на себе си, че не забеляза платинената халка на средния пръст на лявата й ръка. — Много глупаво от моя страна!
— Ако не бях омъжена — продължи девойката, — не бих се тревожила толкова много. Искам да кажа, нямаше да е от такова голямо значение. Но само като си помисля за Джерълд… именно чук е големият проблем.
Тя затършува из чантата си, извади нещо и го подхвърли на масата. Проблясвайки, то се изтърколи пред господин Паркър Пайн.
Беше платинен пръстен с огромен диамант.
Господин Паркър Пайн взе пръстена, отиде до прозореца, драсна с диаманта по стъклото. После сложи на окото си бижутерска лупа и внимателно го разгледа.
— Изключително красив камък — отбеляза той, като се върна на бюрото си, — и според мен струва поне две хиляди лири.
— Да! И е краден! Аз го откраднах… Взех го, а сега не зная как да го върна.
— Мили Боже! — възкликна господин Паркър Пайн. — Колко интересно!
Клиентката се разплака и зарови лицето си в една странно неподходяща за елегантния й външен вид носна кърпичка.
— Хайде, хайде. Всичко ще се оправи — успокои я господни Паркър Пайн.
Девойката изтри сълзите от очите си и подсмръкна.
— Дали? — промълви тя. — Мислите ли, че наистина ще се оправи?
— Разбира се! А сега ми разкажете цялата история.
— Всичко започна с това, че бях малко притеснена с парите. Знаете ли, аз съм ужасно екстравагантна, а Джерълд се дразни! Джерълд е съпругът ми. Той е доста по-възрастен от мен и има хъм, доста пуритански възгледи. Според него да се вземат паря назаем е ужасно. Затова не му казах. Отидох с няколко приятели в „Льо Туке“. Мислех си, че може да спечеля и да върне парите. Отначало наистина печелех. След това започнах да губя, но реших, че трябва да продължа. Продължих и…
— Добре, добре — каза господин Паркър Пайн. — Не е нужно да навлизате в подробности. Загазили сте здравата. Прав ли съм?
Дафни Сейнт Джон кимна с глава.
— Вече съвсем не можех да кажа на Джерълд. Той мрази хазарта. О, бях ужасно объркана! Заминахме да погостуваме на семейство Дортхаймър близо до Гобъм. Господин Дортхаймър е много богат, разбирате ли. С жена му Наоми ходехме заедно на училище. Тя е хубава и много мила. Докато бяхме у тях обковът на пръстена й се разхлаби. Сутринта, когато си тръгвахме, ме помоли да го взема със себе си в града и да го оставя при нейния златар на „Бонд стрийт“. — Дафни замълча.