Случаите на Паркър Пайн
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Случаите на Паркър Пайн». Краткое содержание книги:
— А… те взеха ли го? — попита Фрида.
— За съжаление, не мога да проверя. — Военният изгледа печално вързаните си ръце.
В този миг и двамата се смръзнаха. Чу се глас, който сякаш идваше някъде от празното пространство над тях.
— Да, благодаря ви — каза гласът. — Вече го взех и всичко е наред. Няма никаква грешка.
Невидимият глас ги накара да потреперят.
— Господин Рийд — прошепна Фрида.
— Рийд е едно от имената ми, уважаема госпожице — продължи гласът. — Но само едно от тях. Имам твърде много имена. Сега, за съжаление, трябва да ви кажа, че вие двамата се намесихте в моите планове, нещо, което аз никога не допускам. Знаете за тази къща и това е много лошо. Все още не сте съобщили на полицията, но бихте могли да го направите. Боя се, че не мога да ви повярвам, че ще мълчите. Сигурно ще ми обещаете, но обещанията рядко се спазват. Както виждате, тази къща ми е много полезна. Тя ми служи за разчистване на сметките. От нея няма излизане. От тук заминавате направо за… Съжалявам, че се налага да си отидете толкова нелепо. Наистина жалко, но се налага — Гласът спря за миг и след това продължи отново: — Никакви кръвопролития. Ненавиждам кръвопролитието. Методът ми е прост и безболезнен. Е, аз трябва да вървя. Сбогом и на двама ви!
— Ей, я слушайте! — провикна се Уилбриъм. — Постъпете както искате с мен, но младата дама не е направила нищо лошо. Нищо! Няма да ви навреди, ако я пуснете да си отиде.
Не последва никакъв отговор.
В този миг Фрида изпищя:
— Вижте! Вода!
Уилбриъм се изви въпреки болката и проследи погледа й. От една дупка близо до тавана започна да се стича вода.
Фрида се разплака истерично.
— Искат да ни удавят!
Пот ороси челото на Уилбриъм.
— Все още сме живи — заяви той. — Ще викаме за помощ! Сигурно някой ще ни чуе. Хайде, започваме да викаме двамата заедно!
Те закрещяха с пълни гърла. Накрая прегракнаха и млъкнаха.
— Боя се, че е безполезно — рече тъжно Уилбриъм. — Намираме се дълбоко под земята и предполагам, че вратите са уплътнени, за да не се чува. В края на краищата, ако можеха да ни чуят, този звяр сигурно щеше да ни запуши устата.
— О-о-о… — проплака Фрида. — Аз съм виновна! Аз ви въвлякох в това.
— Не се тревожете за мен, мило момиче. За вас се безпокоя. Аз и друг път съм бил на тясно и съм се измъквал. Не бива да губите кураж! Ще ви спася! Имаме много време. При скоростта, с която тече водата, ще минат часове, преди да се случи най-лошото.
— Вие сте чудесен! — каза Фрида. — Никога не съм срещала мъж като вас, освен в романите.
— Глупости! Просто съм практичен. Сега трябва да разхлабя въжетата.
След четвърт час напъване и извиване, Уилбриъм със задоволство почувства, че въжетата около тялото му се разхлабват. Успя да наведе надолу главата си и да вдигне нагоре ръцете си, така че можа със зъби да развърже възлите.
Щом освободи ръцете си, другото беше въпрос на време. Все още вдървен, но свободен, той се надвеси над девойката. След минута тя също бе свободна.
До този момент водата стигаше само до глезените им.
— А сега — каза майорът, — да се махаме оттук.
До вратата на килерчето се стигаше по няколко стъпала. Той я огледа.
— С нея няма да имам затруднения — заяви той. — Слаба работа. Пантите няма да издържат. — Застана с гръб и я натисна с раменете си.
Дървото изпращя, чу се трясък и вратата излетя от пантите.
Зад нея имаше стълби. В края им се виждаше друга врата, много по-различна, от солидно дърво и укрепена с желязо.
— С тази ще е малко по-трудничко — отбеляза Уилбриъм. — Хей, имаме късмет! Вратата не е заключена!
Той я отвори, огледа следващото помещение и подкани девойката да го последва. Намираха се в коридора зад кухнята. След миг се отзоваха навън под звездите на улица „Фрайърс лейн“.
— О! — изхълца Фрида. — Колко ужасно бе всичко!
— Горката ми любима! — Той я взе в прегръдките си. — Държахте се невероятно смело! Фрида, ангел мой, би ли… искам да кажа, искаш ли… обичам те! Ще се омъжиш ли за мен?
Последва пауза, необходима и за двете страни, сетне майор Уилбриъм със смях каза:
— А най-важното е, че въпреки всичко ние притежаваме тайната на складираната слонова кост.
— Но те нали ни взеха…
Майорът се засмя отново.
— Точно това не успяха да направят! Знаеш ли, направих фалшиво копие на документа, а преди да дойда при теб снощи изпратих истинския с писмо до моя шивач! Сега те разполагат с фалшивия и… много им здраве! Знаеш ли какво ще направим двамата с теб, любима? Ще заминем за Източна Африка, за да прекараме там медения ни месец и да открием тайния склад със слонова кост!